Приключващото нетиране подобно на финансовото обезпечение е механизъм за управление на кредитния риск, пише в мотивите към законопроекта, внесен от Министерски съвет.
При приключващото нетиране обичайно две страни встъпват в множество сделки помежду си (за деривати, репо, заем на ценни книжа) по силата на рамково споразумение, договор при общи условия или друг договор, като в случай на неизпълнение на едната страна или при настъпването на определено събитие по отношение на едната страна ("изпълнително събитие“), другата страна има право да прекрати изцяло договора и всички отделни сделки, сключени на основание на този договор. След извършване на приключващо нетиране всички сключени сделки между страните се прекратяват и се заместват от едно нетно задължение.
От практическа гледна точка приключващото нетиране е основният механизъм за намаляване на кредитния риск, докато финансовото обезпечение е спомагателен механизъм, пише в мотивите.
България е последната държава в Европейския съюз, която все още няма обща материалноправна уредба на приключващото нетиране, посочват от вносителите.
Целта на въвеждането на обща правна уредба на приключващото нетиране в националното законодателство е да се създаде правна сигурност за развитието на хеджиращи сделки и сделки за финансиране с ценни книжа.
Предложената правна уредба цели да създаде режим за защита на приключващото нетиране, който съответства на добрите практики на международните финансови пазари и отстранява конкурентен недостатък на българското законодателство спрямо законодателствата на другите държави - членки на ЕС, държавите - членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, и мнозинството от развитите и развиващи се икономики в световен план, пише в мотивите.