Изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия за БТА: Призивите за бойкот в България идват в момент, когато потребителската инфлация при храните изглежда овладяна

Призивите за бойкот в България идват в момент, когато потребителската инфлация при храните изглежда овладяна – Националният статистически институт (НСИ) регистрира намаляване на инфлацията за декември, а страната ни е на сантиметри от това да покрие критерия за ценова стабилност за еврозоната. Това каза в интервю за БТА изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов, потърсен за коментар във връзка с призива на четири организации към бойкот на супермаркетите на 13 февруари.
От организацията не са правили разчети за евентуалния размер на загубите на обороти заради бойкота и нямат намерение да правят последващи оценки. Николай Вълканов обаче изтъкна наблюдение от Хърватия, което сочи, че оборотът се повишава извънредно в дните непосредствено преди и след т.нар. бойкоти.
Според Вълканов потребителите всеки ден имат възможност да направят своя избор и преценка кой търговец и коя стока да предпочетат с избора си на пазаруване. Той напомни, че всяка седмица търговските вериги в страната обявяват по данни от рекламите им между 400 и 1000 продукта на промоция. Тези акции обхващат много широк спектър продукти, включително от малката потребителска кошница, така че веригите винаги са предоставяли богата палитра от изключително достъпни стоки – всеки съобразно със своята търговска политика и в конкуренция с останалите участници на пазара, допълни изпълнителният директор на Сдружението.
Сравнение на общото ценово равнище на храни и безалкохолни напитки по държави в ЕС показва, че България е сред най-евтините дестинации с ценово равнище от 89 от средното за ЕС (което се приема за 100) през 2023 г., посочи Вълканов. По-ниски спрямо средноевропейските цени са тези на хляба и зърнените храни (73,5) и месото (73), докато по-скъпи са млякото, млечните изделия и яйцата (125,9 при средно за ЕС=100). По-евтино от България е в Словакия, Полша и Румъния.
Според друг индекс на цените на храните, който се захранва с информация от самите потребители – този на Numbeo, България е на 32-ро място от 43 европейски държави по цената на кошницата, която мери индексът, и по-евтини са само Румъния и Полша от държавите членки на ЕС, изтъкна изпълнителният директор на Сдружението.
Във връзка с предложенията за въвеждането на таван на надценките на хранителни стоки Николай Вълканов заяви, че всякакъв опит за намеса на държавата, било по отношение на цени или на надценки, винаги има обратния ефект, води до дефицит, фалити и още по-висока инфлация. България има достатъчно негативен опит в това отношение, а много по-пресните примери на Унгария, Румъния, Хърватия, показаха, че подобни мерки водят до повишаване на инфлацията, а не до овладяването й, изтъкна изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия. 
По думите на Вълканов налагането на таван на надценката, при това само при крайния търговец, първо – не гарантира спад на цените, защото нищо не пречи надолу по веригата всички да повишат цените си, за да оберат разликата, второ – означава и налагане таван на разходите на крайния търговец, при това на един много конкурентен пазар, на който се съревновават различни бизнес модели. "Като уеднаквиш разходите им – защото надценка не означава печалба, означава разходи за дейността плюс евентуално някаква печалба, означава да ограничиш дейността, съответно да елиминираш конкуренцията. От това най-много биха пострадали малките търговци", каза Николай Вълканов.
Следва пълният текст на интервюто:
Господин Вълканов, няколко обществени организации призоваха българите към бойкот на търговските вериги и хранителните магазини на 13 февруари заради поскъпването на стоките, по аналогия с действията на гражданите на Хърватия. Според Вас основателни ли са тези призиви и това би ли било повод цените на основните храни да бъдат намалени?
- Аз смятам, че потребителите всеки ден имат възможност да направят своя избор и преценка кой търговец и коя стока да предпочетат с избора си на пазаруване. Хората, които търсят най-изгодното съотношение цена-качество, гаранции за стоките, които купуват чрез определени стандарти и сертификати, намират всичко това в търговските вериги на дребно. 
Всеки ден чрез избора, който правим, ние предпочитаме един търговец пред друг, дадена марка пред друга. Това е естественият начин за регулация. Призивите за бойкот в България идват в момент, когато потребителската инфлация при храните изглежда овладяна – НСИ регистрира намаляване на инфлацията за м. декември, а страната ни е на сантиметри от това да покрие критерия за ценова стабилност за еврозоната
По прогнозни разчети какъв би бил размерът на загубите на обороти от един ден без купувачи в търговските вериги и магазини - членове на сдружението?
- Не сме правили подобни разчети и нямаме намерение да правим последващи оценки. Като сдружение на компании, които са конкуренти, ние не събираме данни за продажбите и не можем да правим подобни оценки.
Мога да споделя едно наблюдение от Хърватия, обаче, където се видя, че оборотът се повишава извънредно в дните непосредствено преди и след т.нар. бойкоти.
Социалният министър Борислав Гуцанов каза, че е нужно въвеждането на таван на надценките на хранителни стоки и се мотивира, че "един производител продава продукцията си за един лев, например, но когато стигне до супермаркета, цената става четири, дори пет. Тези огромни надценки не са просто транспортни разходи – те са безобразни печалби". Каква е позицията на бранша по въвеждането на подобна мярка и колко са "безобразни" печалбите на фирмите от Сдружението?
- Нееднократно сме изразявали негативното си становище по подобен род предложения – през 2019, 2023 г., през 2024 г. със скандалния опит да се ограничи конкуренцията при три вида хляб, която мина през преходните и заключителни разпоредби на Закона за хазарта и така и не проработи. Причината е много проста – всякакъв опит за намеса на държавата, било по отношение на цени или на надценки, винаги има обратния ефект, води до дефицит, фалити и още по-висока инфлация. България има достатъчно негативен опит в това отношение, а много по-пресните примери на Унгария, Румъния, Хърватия, показаха, че подобни мерки водят до повишаване на инфлацията, а не до овладяването й. 
Няма да се уморя да обяснявам, че да наложиш таван на надценката, при това само при крайния търговец, първо – не гарантира спад на цените, защото нищо не пречи надолу по веригата всички да повишат цените си, за да оберат разликата, второ – означава да наложиш таван на разходите на крайния търговец, при това на един много конкурентен пазар, на който се съревновават различни бизнес модели. Като уеднаквиш разходите им – защото надценка не означава печалба, означава разходи за дейността плюс евентуално някаква печалба, означава да ограничиш дейността, съответно да елиминираш конкуренцията. От това най-много биха пострадали малките търговци.
Добре е да припомним също така, че от 2023 г. търговските вериги са най-проверяваните компании в икономиката, те минаха през пълен преглед на дейността от страна на Комисия за защита на конкуренцията, НАП, държавните органи разполагат с цялата информация за дейността им. Наскоро КЗК излезе с решение, в което освен че установява липсата на данни за съгласувано поведение между пазарните играчи в търговията на дребно (т.е. картел между търговските вериги няма), също така предоставя данни за редица стоки – свинско месо, мляко и млечни продукти, яйца, от които се вижда, че при някои стоки надценка няма и те много често се продават дори на загуба, докато при други тя е по-висока и се генерира печалба. Също така, че данните не показват наличие на високи нива на маржовете на печалба.
Според Вас успешна ли беше инициативата на Министерството на икономиката и индустрията от 2023 г. "Достъпно за вас", която целеше да направи достъпен за потребителите пакет от стоки от първа необходимост, предлагани в търговските вериги, за определен период от време. Смятате ли, че тази инициатива трябва да се поднови и под каква форма?
- Сдружението за модерна търговия никога не е било страна по инициативата и ние не разполагаме с данни за резултатите от нея. Всяка седмица търговските вериги в страната обявяват по данни от рекламите им между 400 и 1000 продукта на промоция. Тези акции обхващат много широк спектър продукти, включително от малката потребителска кошница, така че веригите винаги са предоставяли богата палитра от изключително достъпни стоки – всеки съобразно със своята търговска политика и в конкуренция с останалите участници на пазара.
За да отговорят на най-високите изисквания на Евростат, компании от сектор търговия автоматизирано предоставят данни за цените и закупените стоки на НСИ на седмична база, което е в съответствие с най- добрите практики в ЕС.
Какво показват наблюденията Ви за движението на цените на основните хранителни продукти, предлагани във веригите в България през 2024 г., и дали има промяна през януари и началото на февруари, каква е посоката и за кои стоки тя е най-чувствителна. Какви са основните причини за процеса?
- Аз следя цените на храните единствено като потребител и на тази база вземам решения къде и какво да пазарува моето семейство. 
Вече отбелязах, че инфлацията при храните в България изглежда овладяна, което се потвърждава и от националната статистика. Винаги ще има колебания в цените на някои стоки поради различни обстоятелства – климатични аномалии, епидемии по стопанските животни, търговски ограничения и войни. Просто излизаме от период на наистина висока инфлация и все още сме много ценово чувствителни.
Сравнено с другите европейски държави, в които оперират търговските вериги, съществуват ли ценови разлики, за кои групи стоки и в какъв процент? На какво се дължи разликата?
- Коректното сравнение е в общото ценово равнище на храни и безалкохолни напитки по държави. То показва, че България е сред най-евтините дестинации с ценово равнище от 89 от средното за ЕС (което се приема за 100) през 2023 г. Данните са на ЕК и за 2024 г. все още няма. По-ниски спрямо средноевропейските цени са тези на хляба и зърнените храни (73,5) и месото (73), докато по-скъпи са млякото, млечните изделия и яйцата (125,9 при средно за ЕС=100). По-евтино от България е в Словакия, Полша и Румъния.
Според друг индекс на цените на храните, който се захранва с информация от самите потребители – този на Numbeo, България е на 32-ро място от 43 европейски държави по цената на кошницата, която мери индексът, и по-евтини са само Румъния и Полша от държавите членски на ЕС.
Всеки пазар си има свои особености, свързани с потребителски навици, размер и обем на пазара, данъчна политика, дял на местното производство. България има изключително негативен демографски тренд, неутрална данъчна политика по отношение на косвените данъци и недостатъчно да задоволи търсенето производство в редица сектори, което прави страната зависима от внос. Така е например по отношение на маслото, все по-голяма част от млякото, вкл. прясно, пакетирано мляко, зеленчуци, телешко и говеждо месо, свинско месо за преработка. Много сектори са изключително фрагментирани като производство, дори като преработка, което прави работата с тях много трудна.
Въпреки това търговските веригите инвестират много в българските производители и се опитват да ги развиват, включително давайки им достъп до експортни пазари.
Какъв е делът на българските стоки във веригите спрямо този на вносните и при едни и същи стоки какви са ценовите отклонения през последната година?
- Последният анализ на Института за пазарна икономика, който измерва икономическия ефект от модерната търговия, дава следните данни по категории – месо и месни продукти 814 млн. лв. са били поръчките към местни доставчици, 533 млн. лв. мляко и млечни продукти, 350 млн. лв. хляб и хлебни изделия и близо 300 млн. лв. поръчки за плодове и зеленчуци. В цели стокови категории присъствието на български производители доминира пазара, но там, където производството не достига, се разчита на внос.
Какъв е размерът на инвестициите на сектора за миналата година? Колко души са заети в бранша и каква е средната им заплата?
- Данни за 2024 г. все още няма излезли – твърде рано е. Според същия доклад, който цитирах по-горе, инвестициите за 2022 г. са били 564 млн. лв., като през 2023 г. трендът е възходящ, а с натрупване до момента надхвърлят 4 млрд. лева. 
Компаниите от модерната търговия редовно попадат на челни места в класациите за най-добри работодатели в страната. Секторът изплаща по-високи заплати спрямо средното за страната и значително (60 на сто) по-високи от средните за сектор "търговия на дребно".