Управителният съвет на БНБ на свое заседание днес прие за информация тримесечното издание на БНБ "Икономически преглед", брой 3 за 2024 г., съобщиха от централната банка.
В броя е включено изследване на тема "Реформираната рамка за икономическо управление на Европейския съюз и нейното потенциално отражение върху фискалната политика на България", което разглежда законодателните промени в Пакта за стабилност и растеж, влезли в сила в края на април тази година и анализира потенциалното им влияние върху фискалната политика в страната.
В текущия брой на "Икономически преглед" е представен анализ на основните тенденции на развитие в българската икономика на база публикувани към 15 октомври макроикономически показатели.
Отчита се, че растежът на кредита остана висок, като е по-силно изразен в сектора на домакинствата и най-вече при жилищното кредитиране. Високата ликвидност и стабилната капиталова позиция на банките в България, както и конкуренцията между тях, продължиха да оказват влияние за запазването без съществена промяна на лихвените проценти по кредитите за домакинствата, се отбелязва в анализа.
Реалният БВП на България отбеляза умерен растеж през второто тримесечие на годината, движен в голяма степен от частното потребление, което беше подкрепено най-вече от високия растеж на реалния разполагаем доход на домакинствата.
Отбелязва се още, че заетостта в икономиката се повиши с висок темп през второто тримесечие на 2024 г., като недостигът на работна сила остана значителен и продължи да оказва натиск за покачване на заплатите, което представлява основен вътрешен фактор с проинфлационно влияние върху икономиката. Други фактори, които подкрепяха растежа на заплатите бяха увеличението на минималната работна заплата и нарастването на възнагражденията в публичния сектор.
Инфлацията в България продължи да се забавя към септември, като за низходящата ѝ динамика основно допринесоха външни фактори, свързани с поевтиняването на енергийните продукти и на внасяните в страната промишлени стоки, се посочва в анализа.
В анализа се отбелязва още, че конюнктурните индикатори дават основание да се очаква забавяне на глобалния икономически растеж през третото тримесечие на годината. Данните за еврозоната сигнализират за запазващ се много нисък верижен растеж, което вероятно ще се отрази неблагоприятно върху обемите на българския износ на стоки. С оглед на перспективата към понижаване на инфлацията в САЩ и еврозоната, подкрепена от поевтиняването на петрола, Федералният резерв и Европейската централна банка понижиха основните си лихвени проценти, се припомня в анализа.