Какаото, кафето и чаят увеличават разходите на по-богатите страни за внос на храни, сочи доклад на ФАО

Световният внос на храни се очаква да нарасне с 2,2 процента спрямо предходната година до повече от 2 трилиона долара през 2024 г., тласнат нагоре от по-високите цени на какаото, кафето и чая, а също и подкрепен от по-високите разходи за внос на плодове и зеленчуци, според най-новия доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) – "Хранителна перспектива" (Food Outlook), публикуван днес.
Разходите за внос на какао, кафе и чай се очаква да се увеличат с 22,9 процента, което представлява повече от половината от общото увеличение в стойностно изражение. Това отразява растящите международни цени на тези стоки, дължащи се най-вече на метеорологичните условия и логистичните проблеми. Цените на какаото достигнаха почти четири пъти средната си стойност за десет години по-рано тази година, тези на кафето почти се удвоиха, а тези на чая се повишиха с 15 процента над обичайните си дългосрочни нива.
Износът на тези стоки играе важна роля в икономиката на много страни, отбелязват икономистите на ФАО. Печалбите от износ на кафе в Бурунди и Етиопия обикновено покриват почти 40 процента от съответните им сметки за внос на храни, чаят прави същото за повече от половината от сметката на Шри Ланка, а износът на какао в Кот д'Ивоар повече от компенсира всички разходи за внос на храни в страната.
Междувременно намаляващите сметки за внос на зърнени и маслодайни семена предлагат облекчение на страните с по-ниски доходи. Страните с високи доходи представляват две трети от световната сметка за внос на храни и ще се сблъскат с увеличение от 4,4 процента през 2024 г., докато сметките за страните с по-висок среден доход, с по-нисък среден доход и с ниски доходи вероятно ще се свият.
Хранителната перспектива на ФАО, издавана два пъти годишно, предлага актуализирани прогнози за производството, търговията, използването и запасите от основни хранителни продукти, както и изследва серия от актуални теми. В последния брой са проследени по-специално зехтинът и торовете.
Основни хранителни стоки
Последните прогнози на ФАО сочат благоприятни перспективи за производството на повечето основни хранителни продукти, въпреки че световните производствени системи остават уязвими към рискове от екстремни метеорологични явления, нарастващо геополитическо напрежение и промени в политиката. Те биха могли да нарушат деликатния баланс между търсене и предлагане и да намалят перспективите за международната търговия с хранителни стоки и глобалната продоволствена сигурност.
Очаква се производството на пшеница и грубо зърно да намалее през 2024 г., но да остане над нивата на използване. Междувременно оризът носи оптимизъм, като сезон 2024/25 е напът да отбележи рекордна реколта, което може да позволи глобалното използване на ориз, резервите и международната търговия да се увеличат. Хранителният прием на пшеница и грубо зърно на глава от населението се очаква да намалее донякъде в страните с ниски доходи и хранителен дефицит, докато този на ориз се очаква да нарасне с 1,5 на сто.
Прогнозите са, че световното производство на месо и млечни продукти ще се увеличи умерено, докато това на захарта ще намалее. При продуктите от рибарство също се очаква ръст – с 2,2 процента, който се дължи главно на аквакултурите. Производството на соя и палмово масло е напът да се увеличи, докато това на рапица и слънчогледово семе се свива. Световното потребление на растително масло може да надхвърли производството и да доведе до намаляване на запасите за втори пореден сезон, докато стабилното смилане се очаква да доведе до разширяване на глобалните запаси от маслодайни брашна.
Специални глави
"Хранителна перспектива" включва също тематично разследване на зехтина, който се произвежда и консумира най-вече в средиземноморския регион и чиято цена скочи поради спад в производството през последните години.
В Хаен, Испания, цените на едро на студено пресования необработен зехтин достигнаха 9818 щатски долара за тон през януари 2024 г., в сравнение с 3655 щатски долара две години по-рано. Високите температури, които принуждават маслиновите дървета да пестят вода за основните си функции, вместо да произвеждат плодове, доведоха до почти 50-процентно съкращаване на производството за две поредни години в Испания, с подобни проблеми и на други места в региона.
Настоящите условия сочат, че реколтата в Испания през 2024 г. ще надхвърли средното си ниво за 10 години, като продукцията също се е увеличила в Гърция, Тунис и Турция, но не и в Италия. Все пак високите цени засега ще ограничават световното потребление.
Маслиновите дървета са добре известни със своето изключително дълголетие, но те все още реагират на климатичните стресови фактори. Производителите трябва да обмислят по-устойчиви практики за управление на водата и почвата. Като се има предвид големият потенциал за разширяване на износа на зехтин, правителствата могат да предложат подкрепа на производителите на маслини, като застрахователни схеми и мерки за контрол на разпространението на болести, посочва икономистът на ФАО Ди Янг.
"Хранителна перспектива" също актуализира своя мониторинг на пазарите на торове, отбелязвайки рязък спад в котировките за азотни продукти, които следват отблизо цените на природния газ, както и за калиеви торове. Фосфатните торове обаче не показват по-широк спад, отчасти заради продължаващите търговски бариери. Като цяло през септември 2024 г. кошница от ценови серии на азот, фосфор и калий е намаляла с повече от 50 процента от пика си през април 2022 г.
Въпреки това обемите на търговията са намалели и потенциалната по-нататъшна ескалация на конфликта в Близкия изток може да повлияе на доставките на основните торове, особено в Латинска Америка и Азия, предупреждава икономистът на ФАО Мария Антип.
Допълнителна глава очертава перспективите за по-широко производство и използване на нисковъглероден амоняк, основната суровина за всички азотни торове. Въпреки че използването на възобновяема енергия вместо природен газ е жизнеспособно и инвестициите за това са в ход, значителното разширяване на капацитета вероятно ще изисква добре насочени стимули, които да помогнат на фермерите да поемат и приемат допълнителните разходи, свързани с производството на нисковъглеродни торове.