Какво ще означават за икономиката огромните разходи, планирани от Германия?

Бундестагът, долната камара на германския парламент, прие днес ключовия закон за реформа на дълговите правила на Германия, който може да даде тласък на най-голямата икономика в Европа ида стимулира растежа в целия регион.
Споразумението включва целеви фонд в размер на 500 млрд. евро за инфраструктура и планове за увеличаване на разходите за отбрана, както и смечкаване на дълговите правила. 
Ройтерс обобщава какво могат да означават плановете за растежа и дълга в най-голямата икономика в Европа. 
МОГАТ ЛИ РАЗХОДИТЕ ДА ДАДАТ ТЛАСЪК НА ЗАКЪСАЛАТА ГЕРМАНСКА ИКОНОМИКА?
Според икономистите - да. 
Само планираният инфраструктурен фонд може да повиши брутния вътрешен продукт с над 2 процентни пункта годишно през следващите 10 години, прогнозира в края на миналата седмица Германския институт за икономически изследвания (DIW). 
С увеличаването на разходите за отбрана и инфраструктура, предвидено в споразумението, се очаква растежът на икономиката да достигне от 2,1 на сто през 2026 г. вместо 1,1 на сто, прогнозира институтът. 
Друг мозъчен тръст - Германският институт за световна икономика (IfW) в Кил също преразгледа прогнозата си за 2026 г. до растеж от 1,5 на сто на годишна база поради очаквания бум на публичните разходи.
Плановете за фискална политика биха могли да помогнат за стабилизиране на очакванията и да осигурят сигурност при планирането, заяви министерството на икономиката месечния си доклад, който бе публикуван вчера. 
КОИ СЕКТОРИ ЩЕ СПЕЧЕЛЯТ НАЙ-МНОГО? 
Строителният сектор може да очаква тласък от фонда за модернизация на остарялата инфраструктура на Германия.
Отбранителната промишленост също ще спечели. В рамките на плановете на бъдещата коалиция строгите разпоредби за ограничения при теглене на кредити от правителството, известни като "дългова спирачка", ще бъдат изменени в конституцията, като за по-големите планове за отбранителни разходи няма да има горен праг.   ОЩЕ КОЛКО ДЪЛГ ЩЕ ПОЕМЕ ГЕРМАНИЯ? 
Много. Миналата година съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт на Германия възлизаше на около 64 процента, което е далеч по-ниско ниво от това на други големи развити държави като САЩ и Франция.
Главният икономист на "Комерцбанк" (Commerzbank) Йорг Кремер очаква това ниво да се повиши чувствително през следващите години - с около 10 процентни пункта - заради новия инфраструктурен фонд. 
Увеличаването на разходите за отбрана ще доведе до повишаване на съотношението на дълга към БВП с допълнителни 2,5 пункта годишно, ако например, те нараснат до 3,5 процента от брутния вътрешен продукт.
"В рамките на 10 години съотношението на общия държавен дълг към БВП може да нарасне до 90 процента, въпреки че това зависи и от инфлацията и следователно е не е лесно да се предвиди", каза Кремер.
"Това би означавало, че Германия бързо ще се присъедини към редиците на на силно задлъжнелите държави в ЕС", казва икономистът от Цет Е Ве (ZEW) Фридрих Хайнеман. Той прогнозира, че задлъжнялостта на Германия би могла дори да надхвърли 100 процента през 2034 година.
ЩЕ СТРУВА ЛИ ТОВА НА ГЕРМАНИЯ КРЕДИТНИЯ Й РЕЙТИНГ "ТРОЙНО А"?
Не е задължително. Планираните разходи биха могли да увеличат дълговото равнище на Германия до около 72 процента от брутния вътрешен продукт до 2029 г., посочи пред Ройтерс анализаторът на "Скоуп" (Scope) Ейко Зиверт. Това е под досегашния максимум от 80 процента, достигнат през 2010 г. след световната финансова криза, като тогава Германия успя да запази своя рейтинг "ААА".
"Дали това ще бъде възможно през следващите години, ще зависи от от провеждането на необходимите политически реформи, за да се засилят конкурентоспособността и икономическия растеж", каза Зиверт.
МОГАТ ЛИ ГОЛЕМИТЕ РАЗХОДИ НА ГЕРМАНИЯ ДА ПОВЛИЯЯТ НА ПОЛИТИКАТА НА ЕЦБ?
Това би могло да се случи, защото наливането на стотици милиарди евро в икономиката крие рискове от инфлация, при това не само за Германия, но и за икономиката на еврозоната като цяло. 
"ЕЦБ ще трябва да вземе предвид, че инфлационният натиск ще се повиши отново в резултат на планираната експанзивна фискална политика в Германия", отбелязва Сирус де ла Рубия, главен икономист в Хамбургската търговска банка (Hamburg Commercial Bank).