Казахстан намали добива на газ от находището „Карачаганак“ след украинска атака с дронове срещу руски газопреработвателен завод

Казахстан намали добива на природен газ от находището „Карачаганак“, след като тази седмица украинска атака с дронове беше насочена срещу Оренбургския газопреработвателен завод в Русия, съобщи днес министърът на енергетиката на страната Ерлан Акенженов.
Той уточни, че намаляването на добива е пряко свързано с последиците от атаката срещу руския газопреработвателен обект.
Суровият природен газ, (природен газ, който се извлича директно от находището и все още не е преработен - бел. ред.), добиван от проекта „Карачаганак“, в който акционери са американската „Шеврон“ (Chevron) и британско-нидерландската „Шел“ (Shell), обичайно се транспортира за преработка в завода в Оренбург.
Украйна съобщи в сряда, че е поразила предприятието, разположено на около 1700 километра източно от украинската граница.
Тъй като добивите на петрол и природен газ от находището „Карачаганак“ са тясно свързани, ограничаването на газовото производство води и до спад в добива на петрол. Газопреработвателният завод в Оренбург беше атакуван и през октомври миналата година, припомня Ройтерс.
„Естествено, намалихме количеството подаван газ. Доставките на природен газ за потребителите в Казахстан обаче не са прекъснати“, уточни Акенженов.
По думите му добивът на петрол и газов кондензат от находището е намалял с около една четвърт - до 25 000 тона дневно (около 196 500 барела) спрямо предишните 34 000 тона дневно.
През 2024 г. находището е добивало средно около 263 000 барела петрол дневно, които са се изнасяли чрез тръбопроводната система на Каспийския тръбопроводен консорциум (CPC) до руски терминал на Черно море, както и по петролопровода „Дружба“ през Русия към Германия.
„Карачаганак“ доставя природен газ за Оренбург по дългосрочно споразумение между оператора на находището (Karachaganak Petroleum Operating - KPO) и съвместното дружество „КазРосГаз“ (KazRosGas), което е в сила до 2038 година.
Освен „Шеврон“ и „Шел“, находището се управлява от консорциум, който включва още и италианската „Ени“ (Eni), руската „Лукойл“, както и казахстанската държавна компания „КазМунайГаз“ (KazMunayGas).
Киев обяви, че въздушните ѝ удари с дронове с голям обсег срещу руска енергийна инфраструктура имат за цел да отслабят ключов източник на финансиране за руските военни действия.
Руският президент Владимир Путин от своя страна твърди, че „подобни атаки срещу гражданска инфраструктура целят да всяват раздор сред населението“.
Акенженов съобщи още, че Москва официално не е отправяла искане към Казахстан за доставки на горива.
Москва води преговори с Астана за внос на около 50 000 тона бензин АИ-92 с цел да бъдат компенсиран временния недостиг на вътрешния пазар, причинен от прекъсване на дейността на рафинерии и непланирани ремонтни дейности, съобщи Ройтерс в сряда, позовавайки се на четирима свои информирани източника.