В природата на човека е да взема изненадващи решения, а когато става дума за президент на САЩ, това често се превръща в устойчива тенденция. В края на миналата седмица Доналд Тръмп назначи в края на миналата седмица Кевин Уорш за президент на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ и така се „отказа“ от „своя“ професор Кевин Хасет. Така американският президент отново потвърди предпочитанията си към прагматичен бизнесмен с диплома на адвокат – какъвто е и настоящият ръководител на УФР Джером Пауъл – вместо към икономист с академична титла – както бе от времето на Пол Фолкер, пише италианското издание „Кориере дела сера“.
Исторически погледнато, УФР не винаги е бил оглавяван от университетски професори. Пол Волкър и Алън Грийнспан също не са изграждали кариерата си в академичните среди, но са били считани за класически икономисти. Макар Кевин Уорш да има докторска степен по право, той не е външен за системата – още на 35-годишна възраст е бил член на Управителния съвет на УФР до 2011 г., което му дава значителен опит в паричната политика и в анализа на икономическите данни, които президентът на американската централна банка трябва да анализира с немалка доза алхимично вдъхновение, отбелязва италианското издание.
Съперничеството между Уорш и Хасет – двете основни кандидатури през последната година – премина през различни фази. В един момент Тръмп даде сигнал, че предпочита Хасет, но впоследствие отчете негативните реакции на финансовите пазари на атаките срещу независимостта на УФР и промени курса си. Така изборът падна върху Уорш – кандидат, когото президентът беше подминал през 2018 г. в полза на Пауъл.
Благодарение на миналото си в УФР Уорш е известен с две ключови характеристики: решителна неприязън към риска от инфлация и склонност към дерегулация на банковия сектор.
В каква посока ще поеме УФР под неговото управление?
Сключил ли е, както се твърди, споразумение с Тръмп, обсебен от необходимостта от драстично намаляване на лихвените проценти? Трябва ли да се вярва на американския президент, когато казва, че не е сключил никакво споразумение, „а само иска по-ниски лихви“?
Преди да се търси отговор на тези въпроси, е важно да се разбере какво ще направи Джером Пауъл при изтичането на мандата му. Федералният комитет за отворени пазари на УФР, който е органът, вземащ решенията, се събира на всеки 6-8 седмици, за да определи лихвените проценти. Той се състои от 12 членове, 7 от които са назначени от президента, един е постоянен (президентът на УФР в Ню Йорк) и четирима се редуват измежду президентите на 12-те регионални подразделения на Американската централна банка.
Когато Тръмп официално назначи Уорш, ще му липсва един глас, за да има мнозинство в съвета. И ако през май Джером Пауъл се раздели с мандата си на президент, то той няма да загуби мястото си на член на съвета, което може да запази до 1 януари 2028 г., освен ако не реши да подаде оставка.
За Тръмп и Уорш оставката на Пауъл е от ключово значение, тъй като президентът би могъл да го замести с „приятелски настроен кандидат“ и да си осигури сигурно мнозинство в съвета. Именно поради тази причина Тръмп продължи да напада Пауъл, стигайки дотам, че да го обвини в корупция. Но отговорът на Пауъл беше също толкова твърд – той заяви, че обвиненията в корупция на Тръмп са лишени от логика. И преди е имало напрежение между Белия дом и УФР, но подобен конфликт е без прецедент.
За да се разбере дали Уорш ще може веднага да пристъпи към намаляване на лихвите, трябва да се прецени каква е вероятността Пауъл да се откаже? Обикновено тя би била висока, тъй като по традиция президентът на УФР при изтичане на мандата му се отказва и от мястото си в съвета. Но тук ситуацията е по-различна и в този случай Пауъл може да реши да остане в защита на автономността на УФР. В такъв случай би се създала парадоксална ситуация. Ако Уорш наистина иска да намали лихвите с 50 пункта наведнъж, каквото е желанието на Тръмп, той рискува да се окаже в малцинство. Алтернативата е Пауъл, вече уморен да се бори срещу Тръмп, да реши да си тръгне, но да продължи да държи лихвите непроменени, както направи преди няколко дни, до май. Това би дало възможност на Уорш да пристъпи към по-агресивни намаления, каквито най-вероятно е обещал на президента въпреки опроверженията на Тръмп. Но дали наистина ще го направи, ако усети притеснения?
Последните макроикономически данни всъщност не са особено обнадеждаващи. Средствата за обслужване на дълга са се увеличили значително, а търговският дефицит на САЩ също е нараснал въпреки митата и претенциите на Тръмп да промени търговската позиция на Вашингтон, според последните данни, което е сигнал с инфлационни последствия.
Инфлацията за декември остана на ниво от 2,7 на сто, същото като през ноември и значително над целта от 2 на сто, която УФР би искал да постигне. Към това се добавя, че мнозинството от икономистите смятат, че данните за януари ще бъдат по-високи от тези за декември, а средните стойности от юни до септември са били около 2,8 на сто.
Как ще реагира Уорш през май, когато встъпи в длъжност, независимо дали ще има мнозинство или не, пред една потенциално тревожна ситуация по отношение на инфлацията? Мандатът му се простира отвъд мандата на Тръмп. А президентът на УФР трябва да спечели и укрепи доверието на пазарите към себе си.
Уорш е решителен и амбициозен човек и независимо от обещанията, дадени или не на Тръмп, ще трябва да балансира между политическия натиск за по-ниски лихви и необходимостта да защити репутацията на УФР и собственото си доверие на пазарите. Първоначалната реакция на борсите – лек спад при новината за назначението – беше възприета като знак за умерено одобрение.
Има и други позиции, изразени от Уорш, които трябва да се имат предвид по отношение на интервенциите на УФР. Например той беше против УФР да купува облигации на пазара, за да се облекчи въздействието на кризата от 2007-2009 г. Според него това прекалено натоварва баланса на централната банка, което е още един знак, потвърждаващ неговата антиинфлационна нагласа в това деликатно равновесие, което всеки президент на УФР трябва да поддържа при изпълнението на своята мисия: да гарантира стабилност на цените, но в същото време да защитава заетостта.
Уорш е не само подготвен, но е и е жизнерадостен и свързан с пазарите и света на бизнеса, тъй като е работил на Уолстрийт, а през последните години и с хедж фонда „Стенли Дракенмилър“ (Stanley Druckenmiller). От 2002 г. е женен за Джейн Лаудер, дъщерята на Роналд Лаудер, наследница, но и много амбициозна в професионален план: работила е в „Есте Лаудер“ (Estee Lauder) на ръководна позиция и след напускането на Фабрицио Фреда е имала амбицията да стане главен изпълнителен директор, но бордът е избрал друг и тя е напуснала. Роналд Лаудер, бащата на Джейн и тъст на Кевин Уорш, е бил съученик на Тръмп, като се твърди, че двамата са доста близки.