Киберсигурността в ЕС остава недостатъчно координирана между страните членки, отчита Европейската сметна палата

Ограниченият обмен на информация между 27-те държави членки на Европейския съюз и забавянето при създаването на обща система за предупреждение са сред основните слабости в действията на Общността при инциденти с киберсигурността, посочва Европейската сметна палата (ЕСП) в доклад, публикуван днес и оповестен от Франс прес.
Въпреки че за периода 2021–2027 г. ЕС е предвидил общо 1,4 млрд. евро за киберсигурност и през последните години е разширил законодателната си рамка, „ограниченият обмен на информация, пропуските при докладването на инциденти и значителните забавяния при прилагането на мерките пречат на мрежите и механизмите на ЕС да разгърнат пълния си потенциал“, отбелязва институцията.
Макар през последните години държавите членки да са затегнали правилата си, Европейската сметна палата посочва, че Директивата относно мерките за високо общо ниво на киберсигурност, включваща защита на мрежовите и информационните системи (МИС) или т.нар. Директива МИС 2, която задължава докладването на инциденти пред компетентните органи, все още не е въведена в националното законодателство на всички държави членки. Сред тях е и Франция, въпреки че крайният срок за въвеждането на директивата в националното ѝ законодателство е изтекъл преди близо две години, припомня АФП.
България въведе в националното си законодателство Директива МИС 2 в началото на февруари тази година, когато парламентът прие на второ четене промени в Закона за киберсигурност, с които се въвеждат подобрените европейски изисквания във връзка с оценката на риска и докладването на инциденти. 
Освен това продължават да съществуват трудности при „определянето дали даден инцидент има трансгранично въздействие“, както и ограничения, свързани с националната сигурност, отбелязва Сметната палата.
ЕС е създал допълнителна рамка с Акта за киберсолидарност (Cyber Solidarity Act) - законодателство, влязло в сила миналата година, което предвижда създаването на обща система за предупреждение на 27-те държави членки. 
Актът предвижда механизъм за действие при извънредни ситуации, който съчетава взаимопомощ и обмен на информация. Целта е потенциалните кибератаки срещу една или повече държави да бъдат откривани и докладвани по-бързо.
Тези мерки обаче все още не са приложени, отбелязва Сметната палата. При извършването на одита общата платформа за предупреждение все още не е била въведена в експлоатация „поради значителни забавяния при обществените поръчки за придобиване на необходимите инструменти и услуги“.