В мотивите към законопроекта се посочва, че част от измененията са свързани с изискванията на европейски регламент по отношение на пруденциалното третиране на глобални системно значими институции, които са обект на стратегия за преструктуриране с множество входни точки, и методи за непряко записване на инструменти, приемливи за покриване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения. Посочва се, че въпросните изисквания е следвало да бъдат въведени в националното законодателство до 15 ноември 2023 г. На 25 юли 2024 г. е получено официално уведомително писмо от Европейската комисия за стартиране на процедура за нарушение срещу България за неуведомяване в срок на Европейската комисия (ЕК) за мерките за прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2036.
В мотивите се казва, че по отношение на институциите и дружествата, за които на етапа на планиране на преструктурирането е предвидено дейността им да бъде прекратена чрез производство по несъстоятелност или за които не се предвижда упражняване на правомощия за обезценяване или преобразуване на капиталови инструменти и приемливи задължения, Директива (ЕС) 2024/1174 въвежда ново легално понятие - субект за ликвидация, симетрично на съществуващото легално понятие - субект за преструктуриране. Наличието на яснота за това какво представлява субект за ликвидация е от съществено значение за правилното прилагане на механизма на приспадане, определяне на обхвата на консолидация и за изчисляването на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИСКПЗ) за определени субекти. При определени обстоятелства органът за преструктуриране може да определи за даден субект за ликвидация МИСКПЗ на индивидуална основа в размер, надхвърлящ размера, достатъчен за поемане на загубите. Новите правила в Директива (ЕС) 2024/1174 относно институциите и дружествата, за които е предвидено прекратяване на дейността чрез производство по несъстоятелност, се въвеждат чрез изменения разпоредбите в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (ЗВПКИИП), в това число и включване на легална дефиниция за субект за ликвидация.
Вносителите посочват, че в Заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат промени в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) във връзка с необходимостта от предприемане на мерки за изпълнението на решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 2 юни 2016 г. по делото "Международна банка за търговия и развитие" АД и други срещу България" и на Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу България от ЕСПЧ, приета с решение на Министерския съвет от 2021 г., както и с необходимостта от отмяна на някои неприсъщи и необезпечени правомощия на министъра на финансите в производството по несъстоятелност на банка.