Комисията по бюджет и финанси ще разгледа на заседание днес на първо четене проектът на държавен бюджет за 2026 г., както и проектобюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса.
Проектобюджетът за следващата година влиза и в другите парламентарните комисии тази седмица, става известно от интернет страницата на Народното събрание, след като миналият петък комисията по отбрана одобри на първо четене законопроекта за държавния бюджет за 2026 г.
Проектозаконът за държавния бюджет за 2026 г., който е първият бюджет на страната в евро, беше публикуван от Министерството на финансите на 3 ноември заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г., припомня БТА. План сметката не премина през разглеждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество след като работодателските организации отказаха да участват поради несъгласие с параметри в проектобюджета. На 13 ноември правителството одобри проекта на закон за държавния бюджет за 2026 г. и го внесе в парламента, както и проектобюджетите на здравната каса и на ДОО.
Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари информацията и документите по бюджетната процедура за 2026 г. са изготвени в евро при официален валутен курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в България - 1,95583 лева за 1 евро. Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (по национална методология на касова основа), изразен като дял от БВП, за 2026 г. е дефицит от 3 процента от БВП.
Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне до 37,6 млрд. евро (31,3 процента от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2 процента от БВП) през 2027 г. и 49 млрд. евро (36,6 процента от БВП) през 2028 г. През 2026 г. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 млрд. евро, в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.
Приходите, помощите и даренията по Консолидираната фискална програма (КФП) като дял от БВП са 42,8 процента от БВП през 2026 г., а общите разходи по КФП са 45,8 процента от БВП за следващата година.
Сред мерките, заложени в бюджета, от които се очакват допълнителни приходи, са увеличението на данъка върху дивидентите от 5 на сто на 10 на сто, разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск, разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск, въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите. Записано е и продължаващото действие на мерки в данъчното законодателство като въведения от 1 май 2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия с цел продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия.
От 1 януари 2026 г. е предвидено увеличение на облагането за хазартните игри, увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване с 2 процентни пункта и от 1 януари 2028 г. - с 1 процентен пункт, увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица на 620,20 евро, увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица на 2352 евро.
Предвижда се от догодина минималната работна заплата да бъде 620 евро (1213 лв.), а пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, считано от 1 юли на съответната година да бъдат осъвременени по т.нар. „швейцарско правило“ със 7,6 процента.
„Този бюджет не е нито либерален, нито консервативен, нито ляв, нито десен. Това е бюджетът, който трябва да даде възможност всички макроикономически показатели да намерят отражение, за да може плавно България да премине към еврото, без силни инфлационни шокове и без намаляване на доходите, които трябва да изпреварват ръста на инфлацията“, коментира преди дни премиерът Росен Желязков.