Комисията по бюджет и финанси в НС прие промени, с които отлага за бизнеса подаването на нефинансови отчети за устойчивост

Депутатите от парламентарната Комисия по бюджет и финанси решиха да се отложи с една година подаването на нефинансови отчети за устойчивост от предприятията. Това стана с приетите на първо четене два законопроекта за промени в Закона за счетоводството, внесени от Александър Иванов и Делян Добрев от ПГ на "ГЕРБ-СДС", Павела Митова и Снежанка Траянска от ПГ "Има такъв народ", Атанас Атанасов от ПГ "БСП-Обединена левица" и от Кирил Петков и група народни представители от ПГ "Продължаваме промяната-Демократична България".
С промените в закона през миналата година в България бяха въведени изискванията на европейската директива 2022/2464, според която от 2025 г. фирмите с персонал над 500 души трябваше да представят с финансовите си отчети за 2024 г. специални доклади с нефинансова информация. С приетите днес законодателни промени срокът се удължава с година. 
В мотивите към промените депутатите от "Продължаваме промяната-Демократична България" посочват, че към днешна дата още липсва достатъчно практически опит в прилагането на стандарта по отношение на стандартите за устойчивост както на европейско, така и на световно ниво. 
Липсата на достатъчно практика възпрепятства събирането на данни и подготовката на нефинансовите отчети от предприятията. Бизнесът в България не може да се подготви навреме за въвеждането на новите изисквания. Много от българските предприятия, задължени да докладват нефинансовата информация за напредъка и изпълнението на ESG политики (бел. авт. ESG политики - екологично, социално и корпоративно отговорно управление и регулации) в годишните си финансови отчети за 2024 г., все още не разполагат с необходимия капацитет, ресурси и експертиза, за да отговорят на изискванията за нефинансово отчитане, пише в мотивите на Кирил Петков и група народни представители. 
Вносителите на другия законопроект допълват, че отлагането с една година на новите изисквания за нефинансово отчитане ще даде възможност за по-плавен преход и адаптация на предприятията, би намалило риска от неточности и грешки и би спомогнало за подобряване на качеството на отчетите. Те отбелязват също, че към момента директивата е транспонирана в 18 държави членки, а 11, сред които и Германия, все още не са я въвели в националното си законодателство.