Комисията за регулиране на съобщенията и мобилните компании ще си сътрудничат за предотвратяване на телефонни измами с подправени номера

Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), трите мобилни предприятия с национален лиценз „А1 България“, „Виваком“, „Йеттел България“ и браншовите организации в сектора ще си сътрудничат срещу зачестилите случаи на телефонни измами с подправяне на номера, съобщиха за инициативата от пресцентъра на КРС. 
При измамата с подправен номер се използва технически способ, известен като  „спуфинг“ (caller ID spoofing), представляващ манипулиране на идентификацията на обаждащия се, при което на екрана на получателя се визуализира телефонен номер, различен от този, от който действително се извършва обаждането. За да се пресекат подобни манипулации, мобилните оператори извършват анализи на входящите повиквания, както и на използвани при измамите телефонни номера, за да се ограничат щетите от неправомерно използване на подправена идентификация на повикващия за потребителите на електронни съобщителни услуги.
Комисията, операторите и браншовите организации подготвят съвместна информационна кампания, насочена към повишаване на информираността на потребителите за този вид злоупотреби. Мобилните оператори са въвели технически и организационни мерки и установените случаи на неправомерно използване на телефонни номера се ограничават. 
Ето какво трябва да знаят потребителите и как могат да се предпазят от подобен вид измама. 
При „спуфинга“ извършителите използват технически средства, чрез които на дисплея на телефона на потребителя се визуализира телефонен номер, различен от този, от който реално се осъществява повикването. По този начин обаждането може да изглежда като идващо от банка, държавна институция, телекомуникационен оператор, куриерска компания, търговско дружество, обаждане от близък човек или друг доверен източник, въпреки че в действителност е извършено от измамници, разясняват от КРС. 
Когато „спуфингът“ се използва с измамна цел, обаждането обикновено цели  да бъде спечелено доверието на потребителя и той да бъде убеден да предостави лични данни, банкова информация, пароли, кодове за потвърждение, еднократни кодове за достъп, данни за платежни карти или да извърши банков превод.
Възможно е потребител да започне да получава обаждания от непознати, които твърдят, че имат пропуснато повикване от неговия номер, въпреки че той не им е звънял. Това може да е индикация, че номерът му е бил използван като подправена идентификация при други обаждания, предупреждават от Комисията.  
Следва да се има предвид, че показването на телефонен номер не е гаранция, че повикването действително произхожда от лицето или организацията, на които този номер е предоставен. Измамниците могат да използват реални телефонни номера на други потребители или организации, без да имат достъп до техните телефони или потребителски профили. Това означава, че притежателят на показания номер най-често е жертва на злоупотреба, а не извършител на измамата.
От КРС уточняват, че „спуфингът“ не може да бъде ограничен чрез просто блокиране на номера. Поради начина, по който функционират международните електронни съобщителни мрежи, както и поради особеностите на обмена на сигнализация между различни оператори, не всички случаи на подправена идентификация могат да бъдат предотвратени чрез технически средства.
Прилагането на общо блокиране на определени номера може да доведе до ограничаване на законни електронни съобщителни услуги за техните действителни ползватели. Затова операторите анализират характеристиките на трафика и прилагат технически механизми за установяване и ограничаване на подозрителни обаждания, като целта е едновременно да се противодейства на злоупотребите и да не се възпрепятства легитимната комуникация.
От КРС препоръчват на потребителите да проявяват повишено внимание при получаване на неочаквани телефонни обаждания, особено в следните случаите, когато се изисква предоставяне на лични данни, банкова информация, пароли, ПИН кодове, еднократни кодове за потвърждение или данни за платежни карти; отправя се искане за незабавно извършване на банков превод или плащане; оказва се натиск за спешни действия под заплаха от неблагоприятни последици; предлага се неочаквана финансова облага, инвестиционна възможност, възстановяване на сума или печалба; твърди се, че близък човек се нуждае спешно от финансова помощ.
Затова от КРС добавят, че потребителите не следва да се доверяват  единствено на телефонния номер, който се визуализира при входящото повикване. От регулатора препоръчват при съмнение разговорът да се прекрати незабавно и потребителят да се свърже от свое име с организацията, от чието име се представя обаждащият се, като използват официално публикуван телефонен номер или да се свържат с човека, от чието име е извършено съмнителното обаждане. 
От КРС препоръчват още на потребителите никога да не предоставят  телефонни пароли, ПИН кодове, еднократни кодове за потвърждение, данни за банкови карти или други чувствителни лични данни; да не инсталират приложения и да не предоставят отдалечен достъп до своите устройства по указания, получени по телефона; да поддържат актуални операционната система и приложенията на мобилното си устройство и да обсъдят съмнителното обаждане с близък човек при колебание за достоверността му. 
При съмнение за подобен род телефонна измама от КРС препоръчват на потребителите да подадат веднага сигнал до органите на Министерството на вътрешните работи и мобилните оператори, чиито услуги ползват. В случай на предоставени банкови данни или е извършен превод, то те трябва да уведомят незабавно и обслужващата банка за случилото се.