Отказът от писма е резултат от повсеместната дигитализация на датското общество: през последните 25 години в Дания изпращането на писма и пощенски картички е намаляло с 90 на сто, от 1,4 милиарда пратки до 110 милиона пратки, а през 2024 г. спадът е бил 30 на сто спрямо предходната година. Почти всички датчани вече са свикнали да попълват формуляри и да изпращат писма основно в цифров формат.
От тази година тези, които все още използват хартия, ще трябва да разчитат на частни куриери, сред които се откроява „Данск Авис Омделинг - Дао (Dansk Avis Omdeling - Dao) – компания, създадена преди повече от 100 години за доставка на вестници и списания в регион Ютландия, която обаче от 2011 г. може да управлява всякакви пратки в цяла Дания благодарение на либерализацията на сектора, приета през 2010 г. Преходът към частни фирми ще бъде подкрепен от правителството, което отпусна на Дао безвъзмездна помощ в размер на 110 милиона датски крони (14,7 милиона евро). Държавата обаче остава задължена да осигурява пощенски услуги в най-отдалечените райони, които не се обслужват от куриерите.
Глобална криза
Стъпката, предприета от Дания, е, както пише „Файненшъл таймс“, много по-значима, отколкото изглежда на пръв поглед, тъй като предвещава „залеза“ на един важен инструмент в човешката история. Това със сигурност не е първата жертва на цифровизацията, като се има предвид, че изобретения като телеграмите и телефонните кабини вече са в миналото. „Писмото обаче е изиграло основна роля в изграждането на съвременния свят. Първите следи от писмени съобщения, разменяни между хора, датират отпреди почти 5000 години в Месопотамия и са били средство за осъществяване на търговски сделки“, пише британското издание.
Като цяло изпращането на писма е било основен стълб в създаването на транспортни връзки между градовете: необходимостта тези връзки да бъдат защитени е една от причините, които са подтикнали правителствата да създадат организирани полицейски сили. Френският философ и математик Блез Паскал, наред с други, превърна писмото в инструмент за полемика и дебат, а някои класически литературни произведения са в епистоларна форма.
Много вероятно е в бъдеще литературните произведения и изследвания да се опират на електронната поща и съобщенията в „УотсАп“ (WhatsApp), тъй като Дания със сигурност няма да остане единствената страна, която ще прекрати изпращането на писма и пощенски картички. „В целия свят от години наблюдаваме срив в изпращането на писма. Пандемията само влоши феномена, докато онлайн търговията доведе до бум в изпращането на пакети, които през 2022 г. достигнаха 161 милиарда на глобално ниво и се очаква да нараснат до 256 милиарда през 2027 г.“, пише „Икономист“.
На 3 ноември в Гърция пощите обявиха затварянето на 204 от своите 456 клона, което предизвика протести, особено в по-отдалечените райони на страната. В Канада, където от 2006 г. изпращането на писма е спаднало със 70 на сто, служителите на пощите са разтревожени поради съкращенията, предприети от компанията, за да намали големите загуби. Миналата година пощите в САЩ, които обслужват най-големия пазар в света, отчетоха загуба от 9 милиарда долара.
Писмата не са изчезнали навсякъде по света. Поради ниското ниво на цифровизация те все още се използват например в големи части от Индия и Бразилия. Но в много страни пощите ще трябва да преосмислят ролята си, за да продължат да съществуват. В Германия „Дойче пост“ ( Deutsche Post) вече реализира печалби, превръщайки се в голяма логистична компания. Пощите в Италия печелят благодарение на банковите и застрахователните услуги, които предлагат.