Европейската централна банка (ЕЦБ) се стреми да гарантира, че инфлацията ще остане под контрол като част от усилията за укрепване на икономиката на континента, заяви президентът на централната банка Кристин Лагард пред членовете на Европейския парламент (ЕП), призовавайки законодателите да продължат с изпълнението на списъка с необходими реформи.
Лагард бе в Страсбург за изказване пред пленарната сесия на Европейския парламент по време на дебата за годишния доклад за дейността на институцията за 2025 г.
Тя подчерта, че независимостта на ЕЦБ е „от съществено значение за изпълнението на мандата за ценова стабилност“, особено в момент, когато в части от света политическата независимост на централните банки е подложена на натиск. „Вашата ясна подкрепа изпраща важен сигнал“, заяви тя, като същевременно подчерта, че независимостта върви ръка за ръка с отчетност и демократичен контрол. „Ние не сме изолирани от демократичния надзор – редовните изслушвания, писмените обменни формати и годишният ни доклад са израз на тази отчетност“, каза Лагард.
Инфлацията е под контрол, но средата остава несигурна
Президентът на ЕЦБ очерта икономическата картина в еврозоната като по-стабилна в сравнение с периода след пандемията и началото на войната на Русия срещу Украйна. Лагард напомни, че годишната инфлация през януари бе 1,7 на сто, като се очаква тя да се стабилизира устойчиво около средносрочната цел от 2 на сто. Според прогнозите на Евросистемата инфлацията ще бъде средно 1,9 на сто през 2026 г., 1,8 на сто през 2027 г. и 2,0 на сто през 2028 г.
Лагард отбеляза, че въпреки геополитическите напрежения и фрагментацията на глобалните вериги на доставки икономическата активност в еврозоната е показала устойчивост, като растежът през 2025 г. е бил по-добър от първоначалните очаквания. Управителният съвет на ЕЦБ реши да запази лихвените проценти без промяна, след като оценката е потвърдила стабилизиране на инфлацията в средносрочен план. „Нашият подход, основан на данните и вземането на решения заседание по заседание, ни служи добре в настоящата несигурна среда“, заяви тя.
Дигиталното евро и европейската стратегическа автономия
Централно място в изказването зае темата за бъдещето на парите в еврозоната. Лагард подчерта, че ЕЦБ подкрепя законодателството за гарантиране на парите в брой като законно платежно средство, но същевременно подготвя въвеждането на дигитално евро като допълнение към физическите пари. „Дигиталното евро ще осигури най-високо ниво на защита на личните данни и ще позволява офлайн плащания с поверителност, подобна на тази при използването на пари в брой“, каза тя.
По думите ѝ дигиталното евро ще намали разходите за търговците, особено за малките предприятия, и ще ограничи зависимостта на Европа от чуждестранни платежни системи. Лагард призова Европейския парламент да ускори работата по регламента за дигиталното евро, като подчерта, че той е ключов елемент от европейската икономическа суверенност.
Преди срещата на върха в четвъртък ЕЦБ изпрати писмо до лидерите на ЕС, в което призова за „спешни колективни действия“ за създаване на съюз за спестявания и инвестиции, създаване на дигитална версия на еврото, задълбочаване на единния пазар, насърчаване на иновациите и опростяване на законите.
„Тези реформи не са абстрактни“, заяви Лагард днес. „Те са практическата основа на устойчивостта и суверенитета в един свят, в който икономическата мощ се упражнява все повече чрез финансите, технологиите и търговията“.
Позиции от ЕК и политическите групи
Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис заяви, че глобалната икономическа среда става все по-предизвикателна за европейската устойчивост. „Нашите зависимости се използват срещу нас и това създава рискове за икономическата ни сигурност“, каза той, като подчерта необходимостта от диверсификация на търговските отношения, засилване на единния пазар и напредък по съюза за спестявания и инвестиции. Домбровскис допълни, че публичната задлъжнялост се е подобрила след пандемията, но предстоят по-високи разходи, което налага по-ефективно управление на публичните финанси.
От групата на „Обнови Европа“ Влад Василе-Войкулеску подчерта, че стабилността на цените трябва да се превърне в основа за стабилна икономика, като настоя за повече прозрачност в паричната политика. „Хората трябва да знаят не само какви решения се вземат, но и защо“, заяви той, като подчерта значението на довършването на банковия съюз и развитието на единния пазар на финансиране.
Маркус Фербер от Европейската народна партия заяви, че независимостта на централните банки е под натиск в глобален мащаб и подчерта, че ЕЦБ трябва да взема решенията си без политическа намеса. Той обаче изрази резерви към ангажимента на банката по теми като климатичните политики, като предупреди, че това може да доведе до изкривявания извън мандата на институцията.
Роман Хайдер от групата „Патриоти за Европа“ критикува паричната политика на ЕЦБ, като заяви, че „милиони хора са загубили значителна част от покупателната си способност“, а семействата са принудени да избират между разходи за храна и отопление. Според него политиката е небалансирана и ощетява спестителите.
Представителят на Групата на левицата Юси Сарамо заяви, че е „неразумно Европа да търгува със собствени продукти чрез американски платежни системи“, като подчерта необходимостта от автономна европейска разплащателна инфраструктура.
Рада Лайкова от „Европа на суверенните нации“ постави под въпрос акцентите в доклада, като заяви, че той игнорира кризата с разходите за живот и не прави връзка между продължителния период на ниски лихви и появата на т. нар. „зомби предприятия“.
Призив за реформи
В края на дискусията Лагард заяви, че устойчивостта и конкурентоспособността на Европа зависят от по-широкия политически и икономически контекст. „Тези реформи не са абстрактни – те са практическата основа на суверенитета и устойчивостта в свят, в който икономическата мощ все повече се упражнява чрез финанси, технологии и търговия“, каза тя.
Лагард припомни, че през 2026 г. България стана 21-вият член на еврозоната, което, по думите ѝ, е доказателство за привлекателността и стабилността на единната валута. „Силната валута се основава на силни институции“, заключи Лагард.
Докладът на ЕП
В условия на нарастваща глобална несигурност докладът на ЕП подчертава необходимостта от връщане към основните принципи на паричната политика, като напомня, че ЕЦБ е създадена с първостепенна цел да поддържа ценова стабилност и с подчинена роля да подкрепя общите икономически политики на Европейския съюз.
В този контекст се акцентира върху законоустановената независимост на ЕЦБ като ключово условие за стабилна парична политика, съчетана с отчетност и прозрачност пред Европейския парламент.
Докладът отбелязва еволюцията на целта за инфлация към симетрично ниво около 2 на сто, но предупреждава срещу прекомерното ѝ количествено тълкуване и призовава ценовата стабилност да се разглежда и качествено – като състояние, при което очакваните ценови промени не влияят съществено върху решенията на домакинствата и бизнеса.
В същото време се изразява загриженост, че разширяването на ролята на ЕЦБ – включително чрез мащабни покупки на държавен дълг и ангажименти извън основния мандат – може да усложни изпълнението на основната ѝ функция и да увеличи рисковете за бъдеща нестабилност.
Гласуването по доклада ще се състои утре.