Докладчикът за дългосрочния бюджет на ЕС Зигфрид Мурешан каза пред БТА, че ЕП е успял да издейства по-изгоден проект за страни като България

Докладчикът на Европейския парламент (ЕП) за дългосрочния бюджет на Европейския съюз (ЕС) за периода 2028-2034 г. Зигфрид Мурешан заяви, че ЕП е успял да издейства проект, който е по-изгоден за източноевропейски държави като България от предложението, направено от Европейската комисия (ЕК).
Мурешан говори днес пред БТА в кулоарите на пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург. Вчера ЕП одобри позицията си в преговорите със Съвета на ЕС за дългосрочния бюджет, като иска с около 10% повече средства от Европейската комисия.
Предложението, направено от ЕК през миналата година, съдържа някои добри и някои лоши елементи за страните от Централна и Източна Европа като България. Добрите елементи бяха повечето пари за сигурността, отбраната, защитата на гражданите и границите, както и за киберсигурността. Лошият елемент беше намаленото финансиране за селскостопанските производители и регионите и несигурността за тези категории бенефициенти, обобщи Мурешан.
Румънският евродепутат от десноцентристката група на Европейската народна партия коментира: "За щастие, успяхме, чрез работата, която свършихме през последната година в Европейския парламент, да коригираме първоначалното предложение на Комисията. Успяхме да възстановим Общата селскостопанска политика с традиционните два стълба, субсидиите и развитието на селските райони."
Европейската комисия предложи миналата година да бъдат отпуснати 48 милиарда евро за развитие на селските райони и след работата, която свършихме сега в ЕП, в доклада за многогодишната финансова рамка, който беше приет тази седмица в Парламента, предложихме 95 милиарда евро подкрепа за развитие на селските райони и общо 385 милиарда евро подкрепа за земеделските производители. 
"Сега трябва да убедим Съвета (на ЕС), така че разчитаме на българското правителство да бъде силно в Съвета, в преговорите с другите държави членки, за да постигнем в Съвета позиция, близка до позицията на (Европейския) парламент, която е много добра за България", подчерта Зигфрид Мурешан. 
Що се отнася до подкрепата за съседните страни, докладчикът на Европейския парламент припомни, че Европейската комисия е предложила 200 милиарда евро за подкрепа на държави извън ЕС. "Ние, като Европейски парламент, предложихме тази сума да бъде увеличена с допълнителни 10%, а също така предложихме да се отпусне на всяка страна кандидат (за членство) от Западните Балкани и на Република Молдова специфична сума."
"Украйна, разбира се, е специален случай", допълни Мурешан и припомни, че за тази страна "има специален механизъм".
"Така че посланието, което предаваме на всяка страна кандидат, е, че искаме за вас конкретна сума, до която, разбира се, може да получите достъп, ако спазвате правилата и условията", каза в заключение той.
Що се отнася до дългосрочния бюджет на ЕС, Мурешан подчерта критичната нужда от баланс между мащабните нови инвестиции и фискалната отговорност на Европейският съюз. Според него ЕС трябва да намери устойчив начин да финансира новите си приоритети, без да натрупва прекомерен дълг, който би застрашил следващия бюджет. Той посочи, че пред ЕС стоят нови предизвикателства в областите на сигурността, отбраната и конкурентоспособността и е категоричен, че утвърдени политики като Общата селскостопанска политика и Кохезионната политика, които според него са доказали своята ефективност във времето, ще продължават да бъдат финансирани.
“Ако Европа иска да постигне повече, бюджетът се нуждае от умерено и реалистично увеличение, тъй като не е възможно да се постигат по-големи резултати с по-малко ресурс”, каза евродепутатът.
За да се избегне тежестта върху националните бюджети, Мурешан подчерта, че Европейският парламент твърдо подкрепя въвеждането на собствени ресурси. Предлагат се три нови източника на приходи: данък върху цифровите технологии насочен към световните технологични гиганти, данък върху транзакции с криптовалути и данък върху приходи, генерирани от онлайн хазартни игри и залагания.
Евродепутатът обърна специално внимание на дълга от над 500 милиарда евро, натрупан по време на пандемията за Плана за възстановяване и устойчивост. Той предупреди, че докато създаването на дълг е лесно, изплащането му е истинското предизвикателство и риск за всеки бюджет. „Трябва да бъдем сериозни към финансовите пазари. Поели сме ангажимент да изплатим дълга от 2028 г. и трябва да го спазим“.
Според Мурешан, без нови собствени приходи, държавите членки ще бъдат принудени или да увеличат драстично своите вноски – нещо, което те не искат и не могат да си позволят – или да се съгласят на съкращения, които биха отслабили Европейския съюз.