Лагард и Уорш отказаха да дадат индикации за следващите лихвени решения на ЕЦБ и УФР по време на участието си в панел на форума на ЕЦБ в Синтра

Европейската централна банка (ЕЦБ) е повишила лихвените проценти след последния ценови шок в Близкия изток, тъй като „имахме перфектните обстоятелства за провеждане на парична политика“, заяви президентът на банката Кристин Лагард. Тя говори по време на заключителния панел на третия ден от годишния форум на Европейската централна банка в Синтра.
В дискусията участваха още управителят на „Банк ъв Ингланд“ (Bank of England) Андрю Бейли, управителят на „Банк ъв Канада“ (Bank of Canada) Тиф Маклем и президентът на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ Кевин Уорш.
Според Лагард „инфлационната перспектива е нагоре“, базисната инфлация също се повишава, а според прогнозите връщането към целта от 2 процента се очаква „в края на 2028 г.“. Лагард подчерта, че решението е било взето „единодушно“ от Управителния съвет на ЕЦБ.
Попитана как ЕЦБ ще решава дали да продължи с повишаването на лихвите, Лагард заяви, че институцията окончателно се е отказала от практиката да дава предварителни насоки за бъдещите си решения.
„Това, което решихме преди време, е да се откажем от предварителни насоки“, каза тя, като допълни: „Ако имам едно съжаление, то е, че се чувствах обвързана и принудена от предварителните насоки“. 
Президентът на ЕЦБ обясни, че институцията вече следва подход, който определи като „framework guidance“. Вместо предварително да сигнализира как ще се движат лихвите, ЕЦБ ще разяснява методологията, по която взема решенията си. Лагард посочи, че институцията информира пазарните участници „как стигаме до нашата позиция по паричната политика“, какви показатели наблюдава и „какъв интелектуален процес следваме“, така че те сами да оценяват развитието на икономиката, вместо да разчитат на предварително зададени сигнали.
Тя обясни, че при последното решение Управителният съвет е анализирал „инфлационната перспектива, като е взел предвид всички най-нови икономически и финансови данни“, оценил е рисковете, разгледал е показателите за базисната инфлация и е анализирал трансмисията на паричната политика. Именно съвкупността от тези фактори, „в контекста на шок в предлагането“, е довела до решението за повишаване на лихвените проценти.
В отговор на въпрос за по-високата инфлация в САЩ и защо Управлението за федерален резерв не предприема аналогични действия, председателят на регулатора Кевин Уорш заяви, че напълно споделя възгледите на Лагард за отказа от предварителните насоки.
„Харесвах президента Лагард, когато се запознахме преди 20 години, когато беше министър на финансите. След този отговор я харесвам още повече“, каза Уорш. „Не бих могъл да го кажа по-добре“. 
По думите му дискусиите по време на форума в Синтра съвпадат с процес, който вече е започнал в УФР.
„Най-вълнуващото за мен през последните два дни тук е, че дискусиите, които започнахме в УФР, намират отклик сред много от участниците в конференцията - хора с отворено мислене, готови да погледнат по нов начин на провеждането на паричната политика“, заяви той.
„Ще поемем по нов курс, за да можем да вземаме по-добри решения и да постъпваме правилно", добави Уорш. 
Попитан дали на юлското заседание е възможно ново повишение на лихвените проценти в САЩ, той отказа да даде предварителни индикации.
„Няма да давам предварителни насоки, защото заседаваме след четири седмици“, каза Уорш.
По думите му до тогава ще бъдат публикувани редица нови икономически показатели, а преди следващото решение очаква „добър семеен спор“ с останалите членове на Федералния комитет по операциите на открития пазар (органът във УФР, който взима решенията за паричната политика - бел. ред), преди да бъде взето следващото решение.