Внедряването на ИИ в предприятията, а не потребителската му употреба, е ключово за повишаване на производителността, заяви главният икономист на „ОупънЕйАй“ Аарън Чатерджи

Внедряването на изкуствения интелект в предприятията, а не само потребителската му употреба, ще бъде основният фактор за повишаването на производителността, заяви Аарън Чатерджи, главен икономист на „ОупънЕйАй“ (OpenAI), в разговор с Филип Лейн, член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка, в рамките на годишния форум по централно банкиране на ЕЦБ в Синтра, Португалия.
Чатерджи посочи, че икономическият екип на „ОупънЕйАй“ работи по три основни направления - работни места и растеж, внедряване на изкуствения интелект в предприятията и икономически въпроси, свързани с развитието след достигане на общ изкуствен интелект. По думите му пътят към общия изкуствен интелект минава през предприятията и организациите.
Главният икономист на „ОупънЕйАй“ подчерта, че моделите на компанията вече могат да изпълняват избрани задачи, характерни за професии на служители с висока квалификация, на ниво, равно или по-високо от човешкото, в над 80 процента от случаите. Той уточни, че това се отнася до избран набор от задачи, а не до цели работни процеси.
Оценката се прави чрез теста „Джи Ди Пи Вал“ (GDP Val), който измерва възможностите на моделите при задачи като изготвяне на правен документ, презентация за консултантски проект или анализ на дисконтирани парични потоци. Когато Чатерджи се е присъединил към „ОупънЕйАй“, този показател е бил под 50 процента, каза той.
Според него основното разминаване в момента е между възможностите на моделите и начина, по който те реално се използват. В много организации има ограничен кръг от напреднали потребители, които използват изкуствения интелект активно и по нов начин, докато средностатистическият потребител продължава да го използва предимно като чатбот - задава въпрос, получава отговор и се връща към работата си.
„Това е разликата при внедряването“, каза Чатерджи, като добави, че тя се наблюдава в повечето организации в Европа и САЩ. По думите му дебатът за изкуствения интелект често отразява именно дистанцията между това, което моделите могат да правят, и това, което организациите реално успяват да приложат.
 Чатерджи коментира и темата за пазара на труда, като заяви, че не смята за правилно да се представя нито оптимистичен, нито песимистичен сценарий, а е необходима реалистична и основана на данни оценка. Той отбеляза, че в САЩ безработицата е под 5 процента, а в Европа не се наблюдава висок ръст на безработица, предизвикана от изкуствения интелект.
Това обаче не отменя тревогите на хората, които търсят работа или срещат затруднения при намирането на позиция, каза Чатерджи. Според него подходът трябва да започва с човешко отношение и след това да се опира на данни за секторите, в които заетостта расте или намалява.
Той посочи, че прогнозите за значително свиване на работните места в софтуерното разработване не са се реализирали в очаквания мащаб. По думите му излагането на дадена задача на изкуствен интелект не означава автоматично, че съответната работа ще бъде заменена, тъй като работните места се променят чрез добавяне и отпадане на задачи.
В Европа внедряването на изкуствения интелект е различно по държави и сектори, заяви Чатерджи. Той посочи, че Нидерландия е на второ място според публикувани от „ОупънЕйАй“ данни за употребата на изкуствен интелект по държави, докато други европейски страни са по-ниско в класацията. Различия се наблюдават и между малките и средните предприятия в Германия, както и между секторите на производството и услугите в страни като Португалия и Франция.
Сред компаниите в Европа, които по думите му са сред по-активните във внедряването на изкуствен интелект, Чатерджи посочи Би Би Ви Ей (BBVA), „Дойче Телеком“ (Deutsche Telekom) и „Оранж“ (Orange). Той добави, че в различни сектори има по няколко водещи компании, които прилагат технологията по-мащабно.
Внедряването на изкуствения интелект е управленско и човешко предизвикателство в същата степен, в която е и технологично, каза Чатерджи. Според него успешното прилагане изисква участие на висшето ръководство, а не само на технологичните екипи, защото компаниите, които получават най-голяма полза, изграждат работните си процеси изначало около изкуствения интелект.
Чатерджи посочи, че европейските компании с достъп до широки пазари и капитал имат възможност да решат част от това предизвикателство в сектори като финанси, технологии, консултантски услуги и застраховане. Той отбеляза също, че Европа има потенциал в роботиката, като според него темата за роботиката с изкуствен интелект може да стане водеща в следващите години.
По отношение на индустрията, осигуряваща компютърната мощ на изкуствения интелект, производството и дизайнът на чипове имат голямо значение за цялата верига на стойността, каза още представителят на „ОупънЕйАй“, който преди да се присъедини към компанията, е участвал в прилагането на американския Закон за чиповете и науката, насочен към стимулиране на производството на полупроводници в САЩ.
Според него част от стойността в следващия етап на развитието на изкуствения интелект може да бъде създадена в софтуерни решения за конкретни отрасли. Той направи сравнение с предишната технологична вълна при корпоративния софтуер, при която значителна стойност е била създадена в приложения за отделни индустрии като финанси, здравеопазване и енергетика.
Чатерджи коментира и ролята на университетите, като заяви, че всяка технологична революция през неговия живот е била захранена от изследвания, започнали в университетска среда. По думите му университетите ще продължат да имат важна роля в иновациите, лицензирането на технологии и създаването на нови компании.  Висшите училища трябва да намерят начин да включат изкуствения интелект в това, което преподават на студентите, и в начина, по който ги оценяват, каза още Чатерджи.