Лихвите отново излизат на преден план, докато технологичните акции търсят нова опора

Световните пазари навлизат в седмица, в която инвеститорите ще търсят отговор на един основен въпрос: дали отслабването на цените на петрола и по-слабите данни за заетостта в САЩ са достатъчни, за да смекчат „ястребовия“ тон на централните банки, или инфлационният риск остава водещият фактор за паричната политика.
Протоколът от последното заседание на Управлението за федерален резерв (УФР), проведено на 16 и 17 юни, ще бъде най-важният ориентир за пазарите. Това беше първата среща под ръководството на Кевин Уорш, на която лихвите бяха оставени без промяна в диапазона 3,5 - 3,75 на сто. Според Ели Хендерсън от „Инвестек“ (Investec) протоколът може да покаже дали съкратеното изявление след заседанието е било само промяна във формата, или знак за нов стил на комуникация на централната банка.
Влиянието на паричната политика върху пазарната динамика се отчита и от експертите на банка „Хаспа“ (Haspa). Те подчертават, че докато инфлацията в Европа се понижава по-бързо от очакваното, УФР остава непреклонен. От банката отбелязват, че на симпозиума в Синтра Уорш е отхвърлил надеждите за бързо понижение на лихвите, което първоначално е довело до 70 на сто вероятност на паричните пазари за повишение през септември и е предизвикало разпродажби на технологични акции. Сега обаче компаниите навлизат в регулаторен период преди тримесечните отчети (blackout фаза), през който не могат да изкупуват собствени акции, което временно елиминира важен подкрепящ фактор за пазара. От „Хаспа“ препоръчват добавяне на дефанзивни активи, включително конвертируеми облигации, за осигуряване на стабилност на портфейлите.
Пазарите като цяло вече намалиха част от очакванията за повишение на лихвите, след като данните за юни показаха създаване на едва 57 000 работни места в САЩ. Това отслаби тезата за прегряваща икономика, но не я отмени. Данните на Ел Ес И Джи (LSEG) все още сочат, че паричните пазари напълно отразяват повишение с 25 базисни пункта през декември, с риск това да се случи още през октомври.
Линдзи Джеймс от „Куилтър“ (Quilter) обаче посочва, че отслабването на ценовия натиск и първите сигнали за охлаждане на пазара на труда могат да означават, че повишенията изобщо няма да се реализират. Това поставя пазарите в междинна зона: достатъчно данни за икономическа устойчивост, но вече не и достатъчно ясни аргументи за бързо затягане.
В Европа картината е подобна, но с по-слаб икономически фон. „Оксфорд Икономикс“ (Oxford Economics) обобщава последните данни от еврозоната с тезата, че икономиката се стабилизира след шока, свързан с Иран, но основната динамика остава скромна. ЕЦБ вече повиши депозитната си лихва до 2,25 на сто през юни, а протоколът от заседанието ще покаже дали това е било начало на по-дълъг цикъл, или предпазна стъпка срещу временен енергиен шок.
Понижението на петрола до около 70 долара за барел от сорта Брент промени сметките. „Комерцбанк“ (Commerzbank) отбелязва, че цената вече е само на около 5 долара над нивата отпреди войната. Това доведе до спад на инфлационните очаквания и до по-слаби залози за ново повишение на лихвите от ЕЦБ. В същото време банката предупреждава, че движението може да се окаже прекалено бързо, ако корабоплаването през Ормузкия проток не се нормализира трайно.
В Германия водещият индекс DAX отбеляза нов исторически рекорд, преодолявайки страничното движение от началото на годината. В седмичната прогноза на банковата група „Хелаба“ (Helaba) се посочва, че след горещата вълна в страната е настъпило освежаващо охлаждане, каквото се наблюдава и при инфлацията (2,3 на сто през юни). Експертът от „Хелаба“ Маркус Райнванд допълва, че опасенията от технологичен балон в Европа са неуместни, тъй като секторът не страда от изключително високи оценки. Той обаче предупреждава, че за поддържане на ръста при стандартните ценни книжа са необходими силно нарастващи корпоративни печалби, които не са гарантирани напълно.
Освен това и „Хелаба“ вижда облекчение за централните банки, но не и край на несигурността. Според анализа ѝ спадът на цената на петрола намалява дългосрочните инфлационни очаквания и подкрепя облигациите, но рисковете около Персийския залив не са изчезнали. Затова в Синтра представителите на централните банки избягваха категорични сигнали, като оставиха отворена възможността за действие при ново ускоряване на цените.
На облигационните пазари това доведе до изправяне на лихвените криви от двете страни на Атлантика. Краткосрочните книжа получиха подкрепа от по-ниските очаквания за основните лихви, докато дългосрочните облигации реагираха по-слабо. Доходността на 10-годишните германски федерални облигации се повиши с около 6 базисни пункта до 2,91 на сто, а разликата между 2- и 10-годишните книжа надхвърли 40 базисни пункта.
На фондовите пазари водещата тема остава дали ралито може да се разшири отвъд технологичните акции. S&P 500 завърши второто тримесечие с ръст от 14,9 на сто, най-силното тримесечие от 2020 г. насам, но двигателят беше концентриран основно в производителите на полупроводници и компаниите, свързани с изкуствения интелект. Последните резки движения при акциите на производителите на памети показаха колко чувствителен е пазарът към признаци на прегряване.
Джо Мацола от „Чарлз Шваб“ (Charles Schwab) посочва, че през следващите седмици ще следи дали разширяването към здравеопазване, индустрия и финанси ще продължи, или по-дълбоко отстъпление при технологичните лидери ще се превърне в обща корекция на пазара.
В Европа ротацията вече работи в полза на по-цикличните сектори. DAX отбеляза седмичен ръст от около 4,4 на сто, подкрепен от германските реформи, по-ниския петрол и липсата на нови „ястребови“ сигнали от Синтра. Най-силно се представиха индустриалните компании, следвани от недвижимите имоти и финансовия сектор.
„Райфайзен Рисърч“ (Raiffeisen Research) оценява фундаменталната картина като добра, тъй като корпоративните печалби в Европа са се оказали по-устойчиви от очакваното въпреки енергийния шок. Анализаторите обаче предупреждават, че най-добрият момент за покупки вероятно вече е отминал, особено ако новите големи първични публични предлагания доведат до по-широка пазарна еуфория.
В САЩ фокусът се измества към протокола на УФР, индекса на мениджърите по поръчките на Института за управление на доставките (ISM) за услугите, данните за търговията и седмичните молби за помощи при безработица. В Европа инвеститорите ще следят поръчките и промишленото производство в Германия, окончателните данни за инфлацията във Франция и Германия, както и протокола на ЕЦБ.
Във Великобритания вниманието ще бъде върху Доклада за финансовата стабилност на „Банк ъв Ингланд“. „Инвестек“ отбелязва, че институцията ще представи първите изводи от системния си стрес сценарий, който разглежда как небанковата финансова система би реагирала на пазарен шок. Това се случва на фона на засилени опасения около т. нар частно кредитиране.
Общата картина остава по-балансирана, но не и спокойна. По-евтиният петрол намалява натиска върху инфлацията, по-слабият пазар на труда в САЩ ограничава възможността от агресивно затягане, а ротацията към индустриални, финансови и здравни компании дава шанс на пазарите да се задържат без постоянна зависимост от изкуствения интелект.
Рискът е, че тази по-добра картина зависи от няколко условия едновременно: примирието в Близкия изток да не се разпадне, инфлацията да продължи да се забавя, а технологичните акции да не предизвикат по-широка корекция. Затова протоколите на УФР и ЕЦБ ще бъдат разглеждани не само като документ за минали решения, а като тест доколко централните банки са готови да приемат, че най-тежката част от енергийния шок вече е зад гърба им.