Според Желязков по темата следва да се подхожда прагматично, с фокус върху постигането на устойчиви ползи за страната, като същевременно България се утвърждава като надежден и привлекателен партньор.
Ако допреди година говорихме как да не допуснем свиването, сега вече говорим за това как да увеличим възможностите на басейна. Горд съм, че много от проблемите, които България по принцип си носи, успяхме да ги решим по един последователен, добър и приемствен начин, добави той.
Премиерът припомни, че именно суровините са един от ключовите елементи в глобалната конкуренция и посочи енергетиката като основен отрасъл за страната ни, който заедно със стратегическото ни местоположение и свързаността дава възможност да бъдем сериозен фактор в Югоизточна Европа.
Министърът на енергетиката в оставка Жечо Станков също акцентира върху потенциала на въглищата за извличане на редкоземни елементи и критичните суровини, които се съдържат в тях. Той посочи, че в рамките на БЕХ ще бъде създадена и специална нова дирекция, която ще отговаря за проучване, геоложки дейности и иновации, включително по отношение на критичните суровини. За първи път в новата история на България българската държава не само ще се възползва от концесионни такси във връзка с търсене и проучване на нефт и газ или критични суровини, а също ще участва и да изгражда капацитет в това, посочи министър Станков.
В този контекст още в средата на миналата година правителството започна да ускорява процесите по търсене и разработване на находища с потенциал за добив на стратегически, критични и редкоземни суровини с фокус върху находището „Източномаришки въглищен басейн“, се припомня в съобщението. Подписан беше меморандум за разбирателство между БЕХ и Университета в Северна Дакота (UND) като една от водещите научни институции в тази сфера. На национално ниво бяха предприети действия от БЕХ, „Мини Марица-изток“ и Геологическия институт на БАН относно проучването на потенциала на „Източномаришки въглищен басейн“. Бяха извършени 10 дълбоки сондажа в трите рудника, от които БАН ще отдели общо между 400 и 600 проби, така че да бъдат анализирани в национални лаборатории и да покажат концентрациите на пълен спектър от редкоземни елементи и критични суровини.
Находището „Източномаришки въглищен басейн“ е най-мащабното находище на лигнитни въглища в страната, с продуктивна площ от 240 кв. км. Проучванията за наличие на редкоземни елементи в лигнитните въглища отварят реална перспектива за нов живот на региона. Те създават възможност за повишаване на въглищния добив с до 20 процента, което означава запазване на заетостта и за развитие на нова икономическа дейност с висока добавена стойност, се отбелязва в съобщението.