Местното население в Индонезия е "под обсадата" на минната промишленост

Никеловата промишленост в Индонезия заплашва коренното население, което е лишено от средствата си за препитание поради обезлесяването и замърсяването, генерирани от експлоатацията на залежите на никел, предупреждават неправителствени организации, цитирани от Франс прес.
"Светът стана апокалиптичен за Хонгана Манява (номадско племе в Индонезия - бел.ред.)", казва Калъм Ръсел от неправителствената организация  "Сървайвъл интернешънъл" (Survival International).
На остров Халмахера, в провинция Северни Молукски острови, тази коренна общност, която избягва всякакъв контакт с външния свят, се оказва "заобиколена" от мината "Веда Бей" (Weda Bay), считана за най-важното находище на никел на планетата, според Сиамсул Алам Агус от Асоциацията на защитниците на коренното население.
Макар и някои членове на това племе да са започнали да водят по-уседнал живот, между 300 и 500 души все още са номади и живеят от бране на плодове и лов.
Те са "принудени да изоставят" начина си на живот и "често просят храна", твърди Ръсел.
Земите им, от които получават храната си, страдат от обезлесяване, което ги принуждава да увеличават контактите с други хора, за да се препитват, с риск да се изложат на нови болести.
Въпреки последиците от тази индустрия върху околната среда и местното население, индонезийското правителство иска да увеличи производството на никел, ключов елемент за получаването на неръждаема стомана и съставна част на батериите за електрически превозни средства.
Индонезия, която е "световен шампион" в производството на метала, има находища на никел, които се оценяват на около 21 милиона тона или повече от 20 на сто от световните резерви.
Среща между членове на племенната общност и миньори на остров Халмахера е заснета и излъчена в социалните мрежи, като във видеото се появяват двама мъже, екипирани с копия, изправени срещу работници и булдозер.
Друго видео показва как мъж и две жени се приближават до миньорите, както изглежда, за да ги помолят за храна.
Местна екоактивистка, която описва себе си като приятел на Хонгана Манява, потвърди тяхната автентичност.
"Те винаги са живели в гората и казват: Това е нашата територия, това е нашият дом. Никога не сме ви безпокоили, защо вие го правите?", обяснява тя.
Експлоатацията на находищата на тази гигантска никелова мина от индонезийската компания "Веда Бей" е започнала през 2019 г. 
Мажоритарният дял от компанията се държи от "Странд минералс" (Strand Minerals), чиито дялове са разделени между френския минен гигант "Ерамет" (Eramet) и китайската група "Циншан" (Tsingshan),
Според "Ерамет" приблизително 6000 от общо 45 000 хектара от минната концесия на "Веда Бей" ще бъдат експлоатирани за период от 25 години.
Тази година вече са били изсечени 1400 хектара гори заради концесията на "Веда бей", според неправителствената организация "Клаймит райтс интернешънъл"(Climate Rights International).
По този начин коренното население вижда земите си "ограбени, обезлесени, изкопани от минни компании и предприемачи без съгласието му", уточнява организацията.
В допълнение към това, пробите, взети от реките в района и крайбрежните води, показват наличието на тежки метали, вероятно свързани с минните операции на острова, според неправителствената организация.
"Веда Бей", "Циншан",  както и индонезийското министерство на енергетиката и минералните ресурси не отговориха на исканията на АФП за коментар по темата.
"Ерамет" обяви пред АФП , че е била "информирана" за присъствието на  Хонгана Манява и разбира "изключителното значение", което миннодобивните операции оказват върху благосъстоянието на местното население.
Френската компания изтъква икономическите ползи от минните дейности, като подчертава създаването на 14 000 работни места и инвестицията от 1,4 милиона евро.
Обезлесяването в Индонезия е факт от дълго време, но загубата на девствени гори е скочила с 27 на сто през 2023 г. след спад в продължение на няколко години, според Института за световните ресурси.
Тази катастрофа се приписва на пожари, плантации с палмово масло и плантации за дървен материал. Около 10 000 хектара девствена гора обаче са загубени миналата година заради експлоатацията на находищата, според компанията "Дъ Три мап" (The Tree Map).
Опасенията във връзка с експлоатираното от "Веда Бей" находище доведоха неотдавна и до кампания срещу инвестиционен проект в Индонезия на "Ерамет" и германската група БАСФ ( BASF), която принуди двете компании да се откажат от него миналия месец.