МИИ полага усилия в изграждането на административен капацитет и осигуряване на възможност за ротации и приемственост след дългосрочно командированите служители, заяви министър Петър Дилов

Министерството на икономиката и индустрията (МИИ) полага усилия в изграждането на административен капацитет и осигуряване на възможност за ротации и приемственост след дългосрочно командированите служители. Това каза министърът на икономиката и индустрията в оставка Петър Дилов в отговор на въпрос за кадровата политика в Министерството по отношение на Службите по търговско-икономически въпроси (СТИВ) в чужбина, зададен от Мария Илиева, народен представител от ПГ на „Величие“.
Министър Дилов изтъкна, че за разлика от Министерството на външните работи, останалите министерства, в това число Министерството на икономиката и индустрията, не разполага със задграничен щат, съгласно член 13, алинея трета от Устройствения правилник на Министерството на външните работи. Тази особеност допълнително препятства ротацията на служители от другите ведомства, включително и тези от Министерството на икономиката и индустрията, в задграничните представителства на страната ни, допълни Дилов.
В отговор на уточняващ въпрос от народния представител министърът заяви, че всички служители отговарят на условията и изтъкна по отношение на конкретните случаи, представени от Илиева, че някои от служителите трябва да довършат инвестиционни проекти. Службите за търговско-икономически въпроси са помогнала на над 1200 малки и средни предприятия и са осъществили над 100 инвестиционни проекта. Така че тяхната ефективност е извън въпроса на днешното питане. Тя е очевидна и се знае много добре, обобщи министърът.
Мария Илиева съобщи за постъпила информация от служители на Министерството на икономиката и индустрията, която сочи по думите й системен проблем в кадровата политика по отношение на търговските представители в чужбина, изразяващ се в дългогодишно пребиваване на едни и същи лица на определени постове, безпринципно удължаване на мандати, повторни назначения на вече пенсионирани служители и съмнения за институционален натиск при вземането на кадрови решения.
(следва)