Минималната заплата трябва да забави растежа си, за да може да се мисли за икономически напредък в България, смятат работодателите

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) проведе среща с министъра на труда и социалната политика Борислав Гуцанов за политиката по доходите в България, определянето на минималната работна заплата (МРЗ), пазара на труда и трудовата имиграция. В срещата участие взе и заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров, съобщи Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) - ротационен председател на АОБР.
Представителите на АОБР поискаха адекватно прилагане на Директивата на Европейския съюз за минималната работна заплата и отмяна на чл. 244 от Кодекса на труда, който според организацията е в очевидно противоречие както на Директивата, така и на Конвенция 131 на МОТ. Според АОБР този член противоречи на международното право и отчита един-единствен индикатор вместо най-малко четири, както е записано в Директивата. При това отчитане се допуска грешка при измерване на съотношението на брутна средна заплата към основна минимална работна заплата. Тази грешка е в размер на 26 на сто, посочват от АОБР.
За АОБР системата в момента води до засилване на сивия сектор, демотивиране на работниците и служителите и бягство на инвеститори. Допълнително представителите на работодателите в България дадоха пример с увеличението на заплатите в бюджетния сектор, особено в сектор "Сигурност", което според тях изпреварва ръста на заплатите в реалния сектор три пъти. По думите им минималната работна заплата трябва да забави растежа си, не просто, за да я настигне тази в реалния сектор, а за да може изобщо да се мисли за икономически растеж в страната. В момента провежданата политика по доходите води до обезкървяване на компаниите в страната, особено на тези, работещи извън столицата, заявиха от АОБР.
По отношение на пазара на труда и облекчаването на трудовата миграция представителите на АОБР поискаха облекчаване на процедурите за внос на работници от трети страни. Бяха обсъдени основни проблеми като липсата на достатъчно капацитет в консулските служби на страната, което води до забавяния при вноса на работници в някои случаи с повече от 9 месеца.
"Вярвам, че ще намерим допирни точки и ще работим успешно заедно. Радвам се, че като основен акцент поставихте политиките по отношение на труда. Вие представлявате гръбнака на българската икономика и без вас е немислимо да говорим за икономически растеж и напредък на страната", заяви министър Гуцанов, цитиран в прессъобщението.
Той пое ангажимент да проведе разговори с министрите на външните и вътрешните работи по отношение на облекчаването на достъпа до пазара на труда на работници от трети страни и да постави въпроса за неотложната нужда от човешки ресурси за българските компании при провеждането на следващото заседание на Министерския съвет. Според министъра на труда и социалната политика за осигуряването на така необходимите за предприятията кадри е изключително важно да се работи и в много тясна връзка с Министерство на образованието и науката, професионалните гимназии и висшите учебни заведения.
По време на срещата бяха обсъдени още укрепването и развитието на капиталовите стълбове в пенсионния модел и въвеждането на мултифондове, злоупотреби с инвалидни пенсии и фалшивите болнични и др. Участниците си обещаха, че ще провеждат редовни срещи, като следващата такава бе насрочена за февруари. На нея ще бъдат обсъдени в подробности механизъм за определяне на минималната работна заплата и облекчаването на достъпа до българския пазар на труда.
В началото на миналата седмица АОБР представи представи приоритетите си за 2025 г. В социалната политика АОБР настоява за отмяна на чл. 244 от Кодекса на труда и въвеждане на прозрачен механизъм за засилване на договорното начало при определянето на минималната заплата за страната, съобразен с Конвенция № 131 на Международната организация на труда и правилното транспониране на Директивата за адекватни минимални работни заплати, каза тогава Велев. Важно за бизнеса е и укрепването и развитие на капиталовите стълбове в пенсионния модел и връзката между осигурителен принос и пенсия и ограничаване практиката за непрекъснати промени на държавните политики, целящи краткосрочни политически цели, а не дългосрочност и устойчивост на пенсионната система.