Министерството на иновациите и растежа (МИР) ще инвестира близо 115 млн. евро през 2026 г. в национална инфраструктура за сигурни сателитни комуникации и в съвместни проекти между бизнеса и научните среди. Средствата ще бъдат разпределени в осем нови процедури по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ). Мерките са включени в индикативната годишна работна програма, одобрена вчера от Комитета за наблюдение на ПНИИДИТ, съобщиха от МИР.
Предвижда се националният модел за технологичен трансфер да бъде доразвит през 2026 г. Процесът по изграждането му ще започне в края на 2025 г. с предоставянето на средства за създаване на основен хъб за комерсиализиране на научни резултати в „София Тех Парк“. През следващата година ще бъдат създадени и регионални офиси, които да подпомагат местните компании в достъпа им до научни капацитети и иновационни услуги в цялата страна.
По ПНИИДИТ е планирано финансиране с малки грантове за микро-, малките и средните предприятия. Компаниите ще могат да получават иновативни услуги, налични като списък в Платформата за сътрудничество между висшите училища, изследователските организации и бизнеса. Системата ще може да се използва свободно за намиране на подходящи специалисти, съоръжения за високотехнологични научни изследвания, необходими за реализиране на иновационни проекти, както и за получаване на специализирани услуги. Мярката надгражда инвестициите от тази година, от които се възползваха над 100 компании.
От следващата година ще започне модернизация на изследователската среда в академичните институции по подхода на интегрирани териториални инвестиции (ИТИ).
Ще започне и изграждането на национален комуникационен център за сигурни сателитни комуникации и наблюдение на Земята. С него ще се осигури участието на България в програмата GOVSATCOM на ЕС, публичната регулирана услуга (PRS) на “Галилео“ и предстоящата инициатива за защитена свързаност IRIS2. Това ще спомогне за по-доброто управление на кризи, защита на критична инфраструктура (енергийна, транспортна, комуникационна), ускорен и защитен обмен на данни между национални и европейски институции, надеждна синхронизация на телекомуникационни и финансови системи и др.