Този ход нанася удар на надеждите на големите технологични компании, че антимонополните мерки на администрацията на президента Доналд Тръмп ще бъдат по-малко агресивни от тези на предшественика му Джо Байдън, отбелязва изданието. Това е и неуспех за "Гугъл", който твърди, че първоначалното предложение е "интервенционистко" и силно излиза извън границите на първоначалното дело, заведено от министерството на правосъдието срещу компанията.
Правителството потвърди и предложението на "Гугъл" да бъде забранено да плаща на други компании, за да предоставят на търсачката му преференциално разположение в техните приложения и телефони. В същото време властите се отказват от искането си гигантът да продаде дяловете си в стартъп компании за изкуствен интелект, след като една от тях - "Антропик ЕйАй" (Anthropic AI), заяви, че се нуждае от финансите на "Гугъл", за да устои на конкуренцията в този бързо развиващ се сектор.
Делото срещу "Гугъл", в което компанията е обвинена, че използва позицията си на доминираща световна търсачка, за да изтласква евентуални конкуренти, беше заведено по време на първия мандат на Тръмп. Министерството на правосъдието на Байдън го продължи и започна още няколко антимонополни дела срещу големи технологични компании, включително "Епъл" (Apple) и "Мета" (Meta).
То започна и второ антитръстово дело срещу бизнеса с рекламни технологии на "Гугъл".
Антимонополните съдебни дела, както и контролът върху гигантските корпоративни сливания от страна на Федералната комисия за търговия, разгневиха ръководителите на технологичния сектор и някои рискови инвеститори, които посочиха тези политики като една от причините да подкрепят Тръмп. "Гугъл" също така дари 1 млн. долара на комитета за встъпване в длъжност на Тръмп и премахна политиките си, които целяха наемане на повече жени и представители на малцинства в компанията, припомня "Вашингтон пост".