„Почти е невъзможно да се види разликата между двете“, пише потребител в онлайн форум, хвалейки се с покупката на фалшива фланелка на Испанския национален отбор за 2026 г., доставена за десет дни.
Логото на производителя е бродирано на правилното място, а декоративните елементи са изпълнени с впечатляваща прецизност. Според него фалшификаторът демонстрира майсторство, като продава фланелки за около 15 евро - включително моделите, които това лято на Световното първенство в САЩ, Канада и Мексико ще носят звезди като Килиан Мбапе, Лионел Меси, Кристиано Роналдо и Ламин Ямал.
„Днес всеки може да си купи фалшива футболна фланелка онлайн“, предупреждава пред АФП Делфин Сарфати, генерален директор на френския съюз на производителите „Юнифаб“ (Unifab). По думите ѝ „конфискациите на фалшификати са се увеличили четирикратно от 2020 г. “, а ментетата вече са около 15 на сто от пазара на спортни стоки.
От малки ателиета до индустриални фабрики
„Преминахме от италианската домакиня, която ги шиеше в задния двор, към цели фабрики в Китай“, казва Сарфати.
Същото мнение споделя и Ян Амбах от френските митници. Според него става дума за „мащабна измама, престъпни мрежи и организирана престъпност“.
„Производството, транспортирането и купуването на фалшификати не е безобидно - така се финансират криминални мрежи, губят се работни места, ноу-хау и данъчни приходи“, подчертава той.
По думите му при големи международни спортни събития винаги се наблюдава ръст на заловените ментета, като около 30 на сто от всички конфискации са свързани с играчки, игри и спортни артикули.
Футболната фланелка вече е луксозен продукт
Нарастващият интерес към нелегалните продукти се обяснява най-вече с драстичното поскъпване на оригиналните екипи, чиито цени вече могат да надхвърлят 160 евро.
Според икономиста Ришар Дюотуа футболният екип постепенно се превръща в „луксозен продукт“.
Той обяснява, че крайната цена няма почти нищо общо със себестойността на производството, което е изнесено в азиатски страни с ниски заплати и е под 10 на сто от крайната цена.
Съавторът на книгата „Фуут бизнес“ (Foot Business) посочва, че 35 на сто от цената отиват при търговците, 25 на сто при производителя на спортната екипировка, между 8 на сто и 15 на сто - при клуба или федерацията, около 5 на сто - за транспорт, а останалото са данъци.
Тази система е особено изгодна за отборите, защото средствата за екипировки после се връщат под формата на огромни спонсорски договори — като контракта за над 100 милиона евро годишно между „Найки“ (Nike) и Френската футболна федерация.
Фланелките като моден аксесоар
Собственикът на парижкия магазин за ретро футболни екипи „ЛайнАп“ (LineUp) - Иполит Жьоно - признава, че „разбира хората, които се насочват към ментетата“, особено на фона на инфлацията.
Той отбелязва и огромния скок в качеството на имитациите: „Новите фланелки са направени все по-добре. Трябва внимателно да търсиш детайлите, за да различиш оригинала.“
Според него границата между оригинално и фалшиво производство често е размита: „Вероятно идват от едни и същи фабрики. Много компании в Азия работят през деня за официалните производители, а през нощта - за паралелни мрежи.“
Жьоно посочва още, че през последните 5- 6 години са се появили нови потребители която носят футболни фланелки не само от спортна страст, а и като моден аксесоар.
„Хората ги носят заради визията и естетиката им“ - независимо дали са оригинални или фалшиви, заключава той.