Музеят на Източното Средиземноморие в ЦУМ - ключов за превръщане на емблематичната сграда в живо пространство

Трансформацията на сградата на ЦУМ продължава по проекта, чията заявка е да бъде "мост за сътрудничество не само между България и Египет, а и между ЕС и арабските държави", на компанията "Антика Уърлд" (Antika World), съобщиха за БТА от компанията. 
Част от проекта е Музей на Източното Средиземноморие, като намеренията са той да бъде официално открит в емблематичната за София сграда в първата половина на 2026-а - годината, в която ще се отбележи 100-годишнината от установяването на българо-египетските дипломатически отношения. 
В интервю за БТА д-р Весела Атанасова, експерт за концептуалното и физическо създаване на новия музей, съобщи, че в момента се работи активно с архитектите и строителния екип, за да бъде осигурено откриването на музея в планираните срокове. 
"На този етап можем да кажем, че очакваният приход ще бъде значителен и ще идва от няколко основни направления - музейната експозиция, занаятчийските работилници, детския кът, залата за събития и свързания с тях сувенирен магазин, както и отдаването на търговски и офис площи на външни компании. Част от площите вече са отдадени по дългосрочни договори, а за останалите се водят активни разговори. Това ни дава основание да прогнозираме стабилни и устойчиви приходи още от първата година", каза тя в отговор на въпрос за инвестицията.
Музеят е ключов елемент в усилията за превръщане на ЦУМ в живо пространство, в което културата, историята и съвременността се преплитат в общ разказ за наследството между България и Египет. 
Музеят на Източното Средиземноморие се фокусира върху две територии от този обширен регион - люлка на човешката цивилизация: Древен Египет и Антична Тракия. Разположени съответно в южната и северната част на това пространство, двете култури, въпреки различията в мащаба и хронологията си, разкриват множество вълнуващи паралели в бита, религията, изкуството и технологичните си постижения. МЕМ е замислен като музей за сравнително изкуствознание, чиято мисия е да представя както допирните точки, така и различията между тракийската култура - определяща за българските земи през Античността - и древноегипетската цивилизация, една от най-ранните в световната история, обясни тя.
Д-р Весела Атанасова каза още, пространството ще бъде организирано не хронологично, а тематично, с артефакти от двете антични култури. Въпреки че представя паметници от Античността, музеят ще бъде изключително съвременно пространство, използващо иновативни технологии, които ще ангажират широка публика. По думите й гостите на столицата ще могат да се докоснат до богатството на нашата култура и история чрез новия, модерен облик на тази емблематична сграда.
Следва пълният текст на интервюто:
На какъв етап е създаването на изложбените зали и музея в сградата на ЦУМ, която се обновява в момента?
- В момента работим активно с архитектите и строителния екип, за да осигурим откриването на музея в планираните срокове. Паралелно протича подготовката на експонатите и информационните пана, както и разработването на уебсайта и останалите комуникационни канали на музея. Процесът изисква прецизна координация между различни екипи, с цел да се гарантира както високото визуално качество, така и научната стойност на експозицията.
Нашето намерение е музеят да бъде официално открит в първата половина на 2026 година, в която ще се отбележи 100-годишнината от установяването на българо-египетските дипломатически отношения. Годината ще бъде наситена с редица съвместни инициативи и събития както в Египет, така и в България. Работим в тясно сътрудничество с Посолството на Арабска република Египет в България и с българското посолство в Кайро. Сред планираните събития е отправянето на покана за гостуване в България към изтъкнатия египетски археолог Халед Ел-Анани - новоизбрания генерален директор на ЮНЕСКО.
Какви експонати се предвижда да има във всяко от пространствата?
- Музеят на Източното Средиземноморие (Museum of the Eastern Mediterranean by Antika - МЕМ) се фокусира върху две територии от този обширен регион - люлка на човешката цивилизация: Древен Египет и Антична Тракия. Разположени съответно в южната и северната част на това пространство, двете култури, въпреки различията в мащаба и хронологията си, разкриват множество вълнуващи паралели в бита, религията, изкуството и технологичните си постижения. МЕМ е замислен като музей за сравнително изкуствознание, чиято мисия е да представя както допирните точки, така и различията между тракийската култура - определяща за българските земи през Античността - и древноегипетската цивилизация, една от най-ранните в световната история.
Експозицията ще бъде структурирана в две основни тематични направления - „Богове и царе“ и „Хора и технологии“. Първото ще разглежда теми като божествената природа, безсмъртието и царската власт, а второто ще представя постиженията, знанията и уменията на хората. Чрез този двупосочен подход МЕМ ще даде възможност на посетителите да разсъждават върху упражняването на властта, стремежа към усъвършенстване и споделеното човешко търсене на смисъл в Античността.
Кои са предизвикателствата при организирането им?
- Предизвикателствата са многобройни, но екипът ни е голям и включва изключителни специалисти във всяко направление. Убедени сме, че крайният резултат ще бъде впечатляващ и ще предложи на посетителите незабравимо преживяване. Музеят е замислен различно от традиционните институции, при които експозицията следва хронологичен ред. В МЕМ пространството ще бъде организирано тематично, с артефакти от двете антични култури, което изисква дълбоки познания и внимателен подбор на обектите и информацията към тях.
Въпреки че представя паметници от Античността, МЕМ ще бъде изключително съвременно пространство, използващо иновативни технологии като 3D екрани, VR очила, мултисензорни инсталации, „живи“ прожекции и други интерактивни форми, които ще ангажират широка публика. Музеят ще изпълнява и важна образователна функция - една от основните цели е да привлича деца и ученици чрез тясно сътрудничество с Министерството на образованието и институтите на БАН.
Вече се разработват тематични ателиета за деца и възрастни, свързани с историята и технологичните постижения на двете култури. От Древен Египет ще представим технологията на мумифицирането, а от българските земи - традиции като добива на розово масло и тъкачеството. Ние работим в тясно партньорство с Rosa Damascena (Дружество "Дамасцена" - бел. реп.) и с нидерландския колекционер на български килими Яаб фон Беелен. Музеят ще включва още и многофункционално пространство за събития, магазин със занаятчийски стоки от България и Египет, ресторант с източносредиземноморска кухня, детски кът и кафетерия.
Какво е значението на съществуването на изложбени зали и музей в сграда като ЦУМ?
- ЦУМ е разположен в самия център на антична Сердика - град, основан от тракийското племе серди, който още от древността е бил кръстопът между Изтока и Запада. От векове това място е дом на хора от различни етноси и култури. Днес там съжителстват християни, мюсюлмани, евреи и представители на други общности, което символично превръща ЦУМ в пространство на толерантност и културен диалог. МЕМ ще бъде „екзотичната дама на София“ - място, което по елегантен начин представя съкровищата на културното многообразие, достигнали от древността до наши дни.
Помня ЦУМ като едно от най-притегателните места в София, където ходехме с родителите си. Възраждането на сградата и превръщането ѝ в културна институция ще ѝ върне този уютен и топъл облик, който мнозина помнят с носталгия. Същевременно гостите на столицата ще могат да се докоснат до богатството на нашата култура и история чрез новия, модерен облик на тази емблематична сграда.
Известно ли е на този етап каква е стойността на инвестицията?
- На този етап можем да кажем, че очакваният приход ще бъде значителен и ще идва от няколко основни направления - музейната експозиция, занаятчийските работилници, детския кът, залата за събития и свързания с тях сувенирен магазин, както и отдаването на търговски и офис площи на външни компании. Част от площите вече са отдадени по дългосрочни договори, а за останалите се водят активни разговори. Това ни дава основание да прогнозираме стабилни и устойчиви приходи още от първата година.
 
------------
Д-р Весела Атанасова завършва висшето си образование в Сорбоната, Франция, в специалност Археология и история на изкуството. Защитава двойна докторантура по египтология на тема „Жреците от божествения култ през Старото царство“ в Сорбоната и Нов български университет. Изследването ѝ е съпътствано от работа в редица музеи и престижни международни изследователски лаборатории. За научната си разработка получава награда за „най-добра франкофонска дисертация“ от Университетската агенция на франкофонията и Френския институт в България.
От 2017 г. е главен асистент в Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките, където ръководи проекта „Тракия и Египет в гръко-римската епоха“. Преподава Египетско изкуство и култура в Департамент „Средиземноморски и източни изследвания“ на Нов български университет и в катедрата по Стара история в СУ „Св. Климент Охридски“. В периода 2023-2025 г. е гост-учен във Френската школа в Атина по програмата „Мария Склодовска-Кюри“. След завръщането си от гръцката столица д-р Атанасова се присъединява към екипа на Antika World, работейки като експерт за концептуалното и физическо създаване на новия музей в сградата на ЦУМ - Музей на Източното Средиземноморие.