Как се ражда и въздейства думата „благодаря“, разказват филолог и психолог за БТА

Как се ражда и въздейства думата „благодаря“, разказват за БТА филолог и психолог по повод международния ден на думата, който се отбелязва на 11 януари.
Историята на думата
Думата „благодаря“ е една от най-старите писмено засвидетелствани думи в нашия език, нейното съществуване е от 10-и век. Тя е славянска, родна и е част от домашната ни лексика, но е създадена по интересен начин, който езиковедите наричат „калкиране“, каза д-р Павлина Върбанова, филолог и създател на платформата за граматични правила и правопис „Как се пише?“.
Думата е буквално преведена от гръцки език част по част. На гръцки тя е „εὐχαριστεῖν“ – „εὐ“ е „благо“, а „χάρις“ означава „дар“, уточни Върбанова и даде пример с други думи, създадени по метода „калкиране“, като „Богородица“, „човеколюбие“ и „злодей“. Това е ставало в процеса на превеждане на светите книги от гръцки на старобългарски език, обясни тя.
Само в нашия език думата „благодаря“ съдържа тези корени. В западно славянските езици тя е заимствана от немския език. С нея ние пожелаваме да се случат добри неща на хората, на които благодарим, посочи Върбанова.
В съвременния български език има различни начини да изразим своята благодарност и признателност. Освен „благодаря“, използваме и по-разговорните „мерси“ или „благодарско“, което е признак на разнообразие, посочи експертът.
Забравена форма на думата „благодаря“ е „сполай“, която се среща в творчеството на Иван Вазов и Йордан Йовков. Друга по-стара форма е „хвала“, която съществува и в други южнославянски езици, като словенски, хърватски и сръбски, каза филологът.
В годините назад думата „благодаря“ е била сред предложенията в кампанията „Дума на годината“, организирана от платформата „Как се пише?", каза още Върбанова.
Психологическото въздействие на благодарността
Думата „благодаря“ е мост между нас и другите, и между нас и самите нас. Тя има силата да създава доверие, да омекотява конфликтни ситуации и да засилва усещането за принадлежност, уважение и човешка свързаност, каза София Белчева, психолог и системен психотерапевт. Когато изразяваме благодарност или я получаваме, ние зачитаме усилията - своите и на другите, което ни помага да усетим, че сме забелязани, приети и ценени, добави тя.
Благодарността ни напомня, че светът не е изцяло критичен. Благодарността помага за възстановяване след трудни преживявания, намаляване на стреса и тревожността, засилване на усещането за принадлежност и подобряване на междуличностните отношения. Благодарността ни помага да се свържем с другия по автентичен начин и да преработим трудни емоции като гняв, страх, срам и вина, подчерта Белчева.
Психологът посъветва обаче благодарността да не се използва като заместител или за потискане на негативни чувства. Преди да сме благодарни е необходимо да си позволим да изразим и преживеем болка, гняв или страх. Когато тези емоции бъдат осъзнати, тогава благодарността може да се появи естествено – като знак за израстване и повишена емоционална компетентност, посочи тя.
Като общество ние все още не умеем достатъчно добре да изразяваме благодарност - нито към другите, нито към себе си и често сме възпитавани да възприемаме много неща като даденост, без да зачитаме усилията и процесите, които стоят зад тях, каза Белчева. Наблюдавам как благодарността се заменя с очаквания, претенции и фокус върху постиженията – „още“, „повече“, „трябва“, каза тя. Според нея за децата е от изключително значение да чуват думата „благодаря“ от родители и учители, защото по този начин те се учат на емпатия, съпричастност и уважение към усилията на другите. Когато усещат благодарност, те развиват социални умения, увереност и стабилни взаимоотношения, отбеляза Белчева.
Благодарността е много личен и интимен процес. Важно е да благодарим не само за успехите, но и за усилията, както и за ситуациите, в които не сме успели, но сме продължили напред. Това е умение, което се възпитава и се отразява в обществото, каза тя. От значение е и благодарността в трудни житейски моменти - при раздяла, развод, внезапна болест или загуба. Способността да благодарим на близък човек за това, че е бил част от живота ни, за това, което ни е дал и с което ни е обогатил, може значително да ни помогне да продължим напред с повече смисъл и по-малко тежест, каза още психологът.