МВФ публикува понижени прогнози за световната икономика с три сценария, зависещи от развитието на войната в Близкия изток

Международният валутен фонд (МВФ) понижи прогнозата си за растежа на световната икономика и повиши очакванията си за инфлацията на фона на войната в Близкия изток и свързаната с нея несигурност. Това се посочва в публикувания днес доклад „Прогнози за световната икономика“ (World Economic Outlook).
Прогнозите на МВФ включват три сценария, свързани с продължителността на конфликта, неговата интензивност и щетите върху енергийната инфраструктура.
Основният (референтен) сценарий е базиран на предположението, че войната ще бъде ограничена по обхват и продължителност, като сътресенията ще отшумят до средата на 2026 г. Оценките са изготвени на база цените на фючърсите на суровините към 10 март.
При този сценарий глобалният икономически растеж се очаква да достигне 3,1 на сто през 2026 г. и 3,2 на сто през 2027 г., което представлява забавяне спрямо нивата от около 3,4 на сто за периода 2024–2025 г. Прогнозата за 2026 г. е ревизирана надолу с 0,2 процентни пункта спрямо януарската актуализация, докато тази за 2027 г. остава без промяна в сравнение с актуализацията на Световната икономическа перспектива (WEO) от януари 2026 г.
За Европа се очаква растеж от 1,4 на сто през 2026 г. и 1,6 на сто през 2027 г., а за еврозоната – съответно 1,1 на сто и 1,2 на сто. Това представлява понижение спрямо предходните прогнози от януари, когато се залагаше растеж от съответно 1,3 на сто и 1,4 на сто за двете години.  
При водещите европейски икономики се очаква растеж от 0,8 на сто през 2026 г. и 1,2 на сто през 2027 г. за Германия, по 0,9 на сто за Франция и през двете години, по 0,5 на сто за Италия и съответно 2,1 на сто и 1,8 на сто за Испания.
Инфлационни очаквания 
МВФ повиши и очакванията си за глобалната инфлация. Прогнозата е тя да достигне 4,4 на сто през 2026 г. и да се понижи до 3,7 на сто през 2027 г., което представлява ревизия в посока нагоре и за двете години.
За Европа се очаква инфлация от 5,4 на сто през 2026 г. и 4,3 на сто през 2027 г., а в еврозоната – ускоряване до 2,6 на сто и 2,2 на сто след отчетените 2,1 на сто през 2025 г.
Неблагоприятен и по-тежък сценарий  
При неблагоприятен сценарий, свързан с по-продължително поскъпване на енергията, глобалният растеж може да се забави до 2,5 на сто през 2026 г., а инфлацията да достигне 5,4 на сто. При по-тежък сценарий, включващ значителни щети върху енергийната инфраструктура, растежът може да се свие до около 2 на сто, а инфлацията да надхвърли 6 на сто до 2027 г.
Според МВФ въздействието върху нововъзникващите пазари и развиващите се икономики ще бъде почти двойно по-силно в сравнение с развитите икономики.
Фондът предупреждава, че геополитическите напрежения могат да се задълбочат и да доведат до сериозна енергийна криза, както и до изостряне на търговските конфликти.
Като потенциален положителен фактор се посочва ускореното внедряване на изкуствения интелект, което може да доведе до повишаване на производителността и засилване на икономическата активност. 
Парична и фискална политика  
Фондът призовава централните банки „да останат бдителни и да бъдат готови да действат ясно и решително в съответствие с мандатите си". Централните банкери следва да си запазят възможността да не се влияят от негативни шокове в предлагането, като наблюдавания в момента, стига инфлационните очаквания да останат стабилни, а ориентацията на паричната политика вече да е правилно настроена.  
По отношение на фискалната политика фондът препоръчва мерките за подкрепа да бъдат целенасочени, временни и съобразени с бюджетните възможности, като при подобряване на условията фискалните буфери следва да бъдат възстановени.