Глобалните емисии на метан все още се увеличават, но новите регулации за отпадъците в Европа и Северна Америка, както и по-бавният растеж на пазарите за природен газ между 2020 и 2024 г. са причина за коригиране на прогнозите, като се очаква при сега действащото законодателство до 2030 г. емисиите да намалеят още повече в сравнение с прогнозираното през 2021 година. Това се посочва в първия „Световен доклад да статуса на метана“, публикуван като част от съпътстващата програма на климатичната конференция КОП30 в Белем, Бразилия.
Метанът е основен компонент на природния газ, отделя се и от природни и причинени от човека процеси, например разлагане на органични материали и животновъдство. Попаднал в атмосферата, той е около 80 пъти по-мощен при задържането на топлина от въглеродния диоксид, но има по-кратък живот, тъй като се разпада се за около 20 години.
Учените изчисляват, че само метанът е причинил поне една трета от затоплянето на климата през последните години. Според експертите намаляването на метана би дало на планетата необходимата възможност за „поемане на въздух“, предотвратявайки най-тежките последици от климатичния срив, докато преходът към чиста енергия набира скорост. Глобалното повишение на температурите може да бъде ограничено с около 0,3 градуса по Целзий през следващото десетилетие при 40 процента намаление на метана или до 0,5 градуса по Целзий до 2050 г. при допълнителни съкращения.
Повече от 150 държави са поели ангажимент да намалят нивата на метан с 30 процента до 2030 г. спрямо нивата от 2020 година в рамките на Глобалния ангажимент за метана, който бе подписан КОП26 през 2021 година.
Според доклада, изготвен от Програмата за околна среда на ООН (UNEP) и Коалицията за климата и чистия въздух (CCAC) обаче, за да се постигне тази цел е необходимо пълно прилагане на максимално технически възможните намаления в световен мащаб.
Мерки за намаляване на метановите емисии са налични и рентабилни - програми за откриване и ремонт на течове, запушване на изоставени кладенци в петролния и газовия сектор, мерки за управление на водите при при отглеждането на ориз, както и разделяне при източника и третиране на органични отпадъци в селското стопанство и сектора на отпадъците, според доклада.
Над 80 процента от потенциала за намаляване на емисиите до 2030 г. може да бъде постигнат на ниска цена, подчертават експертите. Мерките в енергийния сектор предлагат 72 процента от общия потенциал за намаление на метановите емисии, следвани от отпадъците (18 процента) и селското стопанство (10 процента).
Същевременно земеделието е един от секторите, в които е най-трудно да се постигне бързо намаляване на емисиите заради структурните му връзки с животновъдството, животинските отпадъци и отглеждането на ориз.
Пълното прилагане на тези технически възможни намаления в световен мащаб може да предотврати над 180 000 преждевременни смъртни случая и 19 милиона тона загуби на реколта годишно до 2030 г., подчертават експертите.
Допълва се, че 72 процента от глобалния потенциал за намаляването на метана се намират в страните от Г-20+, където емисиите могат да намалеят с 36 процента до 2030 г. спрямо нивата от 2020 г. чрез намаляване на метана в селското стопанство, отпадъците и секторите на изкопаемите горива.
Европейският съюз прие през 2024 нови разпоредби, чрез които да се намалят емисиите на метан в атмосферата, отделяни от енергийния сектор. Разпоредбите изискват секторът на изкопаемите горива в Европа да измерва, наблюдава, докладва и проверява своите емисии на метан в съответствие с най-високите стандарти за мониторинг и да предприема действия за тяхното намаляване, като строги разпоредби се налагат и за метана, свързан с вноса в ЕС.
По време на КОП30 бе обявена и нова глобална инициатива за справяне с метана. Планът за ускоряване на решенията „Без органични отпадъци“ (No Organic Waste - NOW) цели да намали емисиите на метан, отделяни от органични отпадъци с 30 процента до 2030 година.
Финансирана с 30 млн. д. в световен мащаб, включително 10 млн. д. за Латинска Америка, инициативата трябва да помогне на градовете да възстановяват 20 милиона тона излишна храна годишно, да осигуряват храна за 50 милиона души и официално включат 1 милион работници от сферата на отпадъците в кръговата икономика. Към момента в нея са се включили вече 25 града от 18 държави. Следващата фаза ще разшири пилотните проекти в градовете, компостиращите центрове и мрежите от хранителни банки, като предоставя техническа подкрепа и проектно финансиране за укрепване на националните стратегии и за привличане на многостранни и частни инвестиции.