Най-големият държавен инвестиционен фонд в света планира да намали вложенията си в американски държавни облигации

Норвежкият държавен инвестиционен фонд предложи да намали дела на държавните облигации в инвестиционния си портфейл на стойност 2,3 трилиона долара, съобщи Си Ен Би Си. Това ще засегне най-вече притежаваните от него американски държавни облигации, тъй като фондът се стреми да диверсифицира рисковете си и да повиши доходността.Ръководителите на инвестиционното подразделение на норвежката централна банка „Норгес банк инвестмънт мениджмънт” (Norges Bank Investment Management) заявиха в писмо до финансовото министерство на страната, публикувано днес, че препоръчват делът на държавните облигации в портфейла да бъде намален от 70 на сто на 50 на сто. Според тях това равнище ще осигури достатъчно ликвидност при пазарни сътресения, като същевременно ще позволи на фонда да търси по-висока доходност в други активи.Предложеното преразпределение постепенно ще намали дела на американските държавни облигации в портфейла банката от 34,1 на сто на 21,9 на сто, ще свие дела на облигациите от еврозоната от 16,8 на сто на 14,1 на сто и ще увеличи дела на японските държавни облигации от 4,6 на сто на 7,4 на сто. Централната банка също така иска да започне да определя теглото на държавните облигации в портфейла си според пазарната им стойност, вместо според размера на икономиката, измерен чрез брутния вътрешен продукт, заради високите равнища на държавния дълг в почти всички развити икономики. Възможното преразпределение се случва в чувствителен момент за пазара на американски държавни облигации, като доходността по дългосрочните книжа достигна най-високото си равнище от десетилетие на фона на опасенията на инвеститорите за състоянието на американските публични финанси и нарастващия държавен дълг.„Надеждните купувачи и притежатели на американски държавни облигации са под натиск“, заяви икономистът Мохамед Ел-Ериан, като посочи Япония, Китай и държавите от Персийския залив.Относно предложението на норвежката централна банка да намали собствения си дял от американските държавни облигации Ел-Ериан заяви: „Размерът не е голям, но сигналът, че традиционните притежатели и купувачи стават все по-малко надеждни, е много важен.“Държавният фонд планира да увеличи дела на недържавните американски дългови инструменти, като корпоративни облигации, от 16,2 на сто на 27,6 на сто.Главният изпълнителен директор на фонда Николай Танген и управителката на норвежката централна банка Ида Волден Баке заявиха, че фондът може да получи по-висока рискова премия чрез диверсификация към по-рискови активи. Вариант са обезпечените с ипотеки ценни книжа, които според тях са добре позиционирани да издържат на пазарните сътресения предвид дългосрочния инвестиционен хоризонт на фонда.Танген и Волден Баке посочиха, че обезпечените с ипотеки ценни книжа, станали печално известни по време на финансовата криза от 2008 г., обикновено се движат в противоположна посока спрямо акциите по време на кризи и следователно могат да осигурят „допълнително намаляване на волатилността“, като в това отношение са по-близки до държавните облигации, отколкото до корпоративните облигации.В момента норвежкият фонд притежава акции на стойност около 1,65 трилиона долара, или почти 1,5 на сто от всички акции на листваните компании в света, както и облигации и други инструменти с фиксирана доходност за 592 млрд. долара.Фондът е създаден през 1998 г., за да инвестира приходите на Норвегия от петрол при строги правила, целящи да гарантират дългосрочната му устойчивост. През последните тримесечия той отчете рекордни печалби благодарение на огромните си инвестиции в американски и азиатски технологични компании и в компании, които се възползват от бума на изкуствения интелект, като производителите на полупроводници.Танген обаче предупреди, че подобна доходност няма да бъде устойчива при спад на пазарите. През първото тримесечие на 2025 г. фондът отчете загуба от 40 млрд. долара, след като инвеститорите започнаха да избягват рисковите активи.Неотдавнашен стрес тест на фонда показа, че корекция при пазара на изкуствен интелект може да заличи 740 млрд. долара, или 35 на сто, от стойността на фонда.