Националната агенция за приходите (НАП) проверява, записва и следи ежедневно цените на стоките в търговските обекти и ще определи дали тяхно евентуално увеличение е на база суровина или чиста спекула. Това каза Пламен Георгиев, директор на Териториална дирекция на национална агенция за приходите – Пловдив по време на проведената днес Регионална дискусия на тема "Ефектът на еврозоната" в Казанлък.
Той отговори на въпрос от гражданин и подчерта, че в момента тече гратисен период и НАП, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП) могат да издават предписания. "След 8 октомври 2025 г. могат да се налагат глоби за необосновано покачване на цените, чийто размер достига до 100 000 лева. Ние и в момента събираме информация, но потребителите сами могат да контролират цените по принципа на пазарната икономика", посочи Пламен Георгиев и призова потребителите да подават сигнали за подобни нарушения по електронен път, на хартиен носител в деловодствата на трите институции, на националния телефон и чрез куриер по пощата.
По неговите думи системите на НАП към днешна дата са напълно готови за присъединяването на България към еврозоната. По време на дискусията той разясни и начина за подаване на данъчните декларации след 1 януари 2026 година.
Отношение по темата на втория панел от Регионалната дискусия – "Ефекти от еврозоната върху доходи и цени" взе и Виолета Иванова, заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО), която представи сравнителен анализ на държавите, които са се присъединили през последните години, като конкретизира данните за прибалтийските републики и Хърватия за периода от присъединяването им към валутния съюз до този момент. Според представените от нея данни брутният вътрешен продукт на Естония е бил с ниво 65 процента спрямо средноевропейското и е нараснал с 14 на сто. Същото увеличение за Латвия е от 60 процента до 71 на сто. Експертът отбеляза по-нисък ръст на инфлация в тези страни, което обаче не води до намаляване на покупателната способност за посочения период. Според данните се наблюдава устойчиво повишаване на средното равнище на доходите в трите прибалтийски държави и Хърватия, а ръстове на средната работна заплата в прибалтийските държави е между 122 процента за Латвия и 213 на сто в Литва. Стабилност на ценовите равнища също е сред изследваните показатели от института.
Отношение по темата взе и Пламен Димитров, заместник-председател на Икономическия и социален съвет (ИСС) от организациите на работниците и синдикатите, който подчерта, че очаква сериозна възможност доходите на хората от всички сектори да растат след присъединяването на България към еврозоната. "Българският лев е бил зависим и "закачен" за друга валута още от момента на неговото създаване, с изключение на периода между 1990 г. и 1997 г., който бе фатален и завърши с хиперинфлация и фалит на държавата. От тогава сме във валутния борд, на който аз не съм привърженик, защото повишението на заплатите е с по-бавни темпове от това, което е възможено и се позволява от икономиката ни. Влизането в еврозоната е единствеия начин това да се промени и има редица примери с реални числа и факти", каза Пламен Димитров.
По неговите думи КЗК, НАП и КЗП трябва да покажат дали държавата има "железен юмрук" в борбата си с необоснованото покачване на цените на стоките. "В момента няма такъв и от много години насам продължава да има фрапантни разлики в ценообразуването, които между борсата и магазинната мрежа стигат между 20 и 70 процента. Вече сме сезирали КЗК за цените на млечните продукти, където изкривяването е сериозно", посочи Пламен Димитров.
По време на панела участниците отговориха и на други въпроси от граждани. При питане дали има фалшиви данни при представяне на инфлацията в страните от еврозоната, Пламен Димитров отговори, че се използват официалните данни на Евростат, които са потвърдени от синдикатите в съответните държави. Пламен Георгиев взе отношение към въпроси за разликата в цените на едро и дребно като посочи, че пазарът е този, който ги определя и те се регулират на принципа на пазарната икономика.
Първият панел от Регионалната дискусия в Казанлък бе на тема "Ефекти на еврозоната върху конкурентоспособността и инвестициите".