Национална стачка във Франция засегна производството на електроенергия в страната

Работещите мощности за производство на електроенергия на френското енергийни дружество Е Де Еф (EDF) са намалели с 1,1 гигавата днес, сочат данни на компанията, заради стачка в сектора, предаде Ройтерс.
Работници са намалили производството на електроенергия от Първи реактор в АЕЦ "Фламанвил" в Северозападна Франция, като действията им са част от национална стачка, която се очаква да засегне много сектори в страната.
Производството на ядрена електроенергия е засегнато само в една електроцентрала, докато при електроподаването не са отчетени нарушения, сочат данните на Е Де Еф.
От 2 септември профсъюзът Обща конфедерация на труда - Се Же Те (CGT) призовава за стачни действия във френския енергиен сектор с искания за по-високи заплати и намаляване на ДДС върху енергията, допълва "Фигаро".
В химическия сектор синдикатът Френска демократична конфедерация на труда (CFDT) очаква "силна" мобилизация, заяви Бруно Бушар, член на синдиката. 
"Има над 150 призиви за стачка" в компании като "ТоталЕнержи" (TotalEnergies), "Санофи" (Sanofi), "Аркема" (Arkema), "Ер ликид" (Air Liquide) и "Кем Уан" (Kem One), наред с други", каза Жан-Луи Пейрен, федерален секретар на синдиката Се Же Те за фармацевтичната индустрия. 
Френските синдикати обещаха масови протести и стачки днес, за да повлияят на бюджетните решения на новото правителство, насред политическа криза във втората по големина икономика на ЕС, допълва Франс прес.
В Париж началникът на полицията заяви, че е "много притеснен" от присъствието на многобройни стачкуващи, които според него може да достигнат от 50 000 до 100 000 души. 
Призивите за стачни действия, започнати от осемте френски синдиката, обединени за първи път от 6 юни 2023 г., е насочена към "прекомерните" бюджетни мерки, предприети това лято от бившия премиер Франсоа Байру за намаляване на дефицита на Франция, които предвиждат съкращения в обществените услуги, реформа на осигуряването за безработица и замразяване на социалните помощи. Неговото правителство загуби вот на доверие, поискан от Националното събрание (долната камара на парламента) на 8 септември заради непопулярните планове на кабинета за намаляване на бюджетния дефицит на страната, който достигна 5,8 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) през миналата година – почти двойно над официалното равнище на ЕС от 3 на сто.
Неговият наследник Себастиан Льокорню също обеща да намали съотношението на задлъжнялост към БВП, достигащ 114 на сто, като същевременно обеща "фундаментални промени", посочва АФП.