Въпреки ръста на туристическите посещения в много страни, възстановяването е неравномерно и бавният икономически растеж, нагнетяващото се геополитическо напрежение, натискът върху разходите за живот, природните бедствия и екстремните метеорологични явления се явяват нови предизвикателства пред туризма, предупреждават от ОИСР.
Правителствата предприеха мерки в подкрепа на сектора при последните кризи. Вследствие на тях туристическото търсене се оказа устойчиво, се посочва в доклада.
Туризмът предоставя значителен, но все още неизползван потенциал и възможности за много хора, компании и региони. Докато туризмът се справя с тези предизвикателства, широкомащабни социални, икономически, политически, екологични и технолотични тенденции продължават да оказват влияние върху сектора.
В доклада на ОИСР се препоръчват активни, насочени към бъдещето политики в областта на туризма, за да се отговори и да се натрупа инерция за по-устойчиво и приобщаващо бъдеще за туризма.
Въпреки че ролята на сектора като двигател на икономически просперитет и благосъстояние бе издигната до най-високите нива на управление през последните години, има риск туризмът да се изплъзне от дневния ред на националната политика, обясняват от ОИСР.
По отношение на политиката в областта на туризма в България – тя се ръководи от Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма за периода 2014-2030 г., пише още в доклада. Тя има за цел да засили конкурентоспособността и ефективността на българския туристически сектор в България чрез използване на ресурсите по устойчив начин, в съответствие с изискванията на пазара и очакванията на потребителите, посочват експертите на ОИСР.
През 2023 г. българското министерството на туризма приключи междинна оценка на Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма и подготви план за действие за нейното изпълнение до 2025 г. Оценката доведе до актуализации на стратегията за справяне с ключови проблеми в туризма в България и подкрепа на зеления и дигитален преход на страната, според оценките на ОИСР.
Фокусът до 2025 г. включва повишаване на конкурентоспособността на туристическия сектор, подобряване на събирането и споделянето на туристически данни, насърчаване на устойчиво управление на регионално ниво и засилване на цифровизацията за малки и средни предприятия.
Основните политически инициативи за справяне с предизвикателствата пред сектора включват Гаранционния фонд за туризма, създаден от българското правителство за защита на потребителите в случай на неплатежоспособност на туроператори поради форсмажорни обстоятелства.
Осигуряването на обучен персонал за сектора, за да отговори на постоянно нарастващите изисквания на туристите, е едно от най-големите предизвикателства пред българския туризъм. Тъй като популярността на тези работни места намалява, има все по-малко хора, които се интересуват от тях, предупреждават експертите.
Те посочват, че са в процес на разработване няколко мерки, включително адаптиране на учебни планове и програми за дуално обучение и кампания с Асоциация на училищата по ресторантьорство и хотелиерство, насочени към повишаване на осведомеността и повишаване на имиджа на професиите в туризма сред младите хора в България.
В момента е в процес на реализация е Списъка на професиите за професионално образование и обучение (вкл. в сферата на туризма), което ще доведе до ревизия и адаптиране на учебните програми, за да отговарят те по-добре на нуждите на бизнеса и на нивото на развитие на туризма.
Във финална фаза на разработка са промените в Наредбата за дуалното обучение. Промените са насочени към усъвършенстване на модела на дуалното обучение в страната ни. Някои от промените, които биха били полезни за туристическия бранш, са гъвкавост за преминаване на ежедневна към дуална форма на обучение и сезонно прилагане на дуално обучение, базирано на график за обучение, изготвен от бизнеса.
Децентрализацията на маркетинга и рекламата на регионален туризъм на общинско ниво също е посочена като положително развитие за българския туризъм от страна на ОИСР.