Оловото може да изиграе важна роля за декарбонизацията и постигане на "нетната нула"

Инсталирането на все повече нови ВЕИ мощности увеличава нуждата от съоръжения за съхранение на енергия. Най-бързо ефективни решения с тази цел могат да бъдат постигни чрез системите за съхранение на енергия на базата на батериите. За тази цел могат да се използват не само литиево-йонни, но и оловно-киселинни батерии - същата технология, която е в основата на акумулаторите на автомобилите, разказва в интервю за БТА Иван Добрев, изпълнителен директор на "Холдинг КЦМ 2000", водещ производител на олово и цинк.  
Оловно-киселинните батерии отстъпват на литиево-йоните батерии по редица показатели - те не мога да се използват при леки автомобили за осигуряване на енергия за придвижване, но могат да бъдат изключително ефективни за множество други нужди в хода на енергийния преход, и по-точно при системи за съхранение на енергия или системи за резервно захранване - т. нар. UPS, при транспорт на индустриални машини или платформени транспортни средства.  
Оловото освен това има две големи предимства пред лития като основа за батерии - металът е в изобилие и няма опасност от възникване на зависимост от трети страни. Освен това може да се рециклира и използва многократно.  
В Европа цялата екосистема за производство на олово е развита много добре, има отлична регулаторна рамка, която обхваща производството, употребата и рециклирането на оловото. Годишно на европейския пазар се произвеждат или внасят около 10 млн. тона олово. Производството е около 1,8 млн. т., като над 80 процента от тези количества идват от рециклиране на стари изделия, например стари батерии, който безпроблемно се рециклират на 100 процента. Технологиите за използване на олово датират от хилядолетия, а за оловни батерии - над 100 години, и те дават възможност оловото да се използва безброй пъти.  
Оловото може да има водеща роля в енергийния преход и е лидер в технологиите за съхранение на енергия чрез оловно-киселинната батерия.