Основната инфлация в САЩ се забавя до най-ниското си равнище от началото на 2021 г.

Основният индекс на потребителските цени в САЩ, който изключва волатилните категории храни и енергия, се е повишил през ноември с 2,6 на сто на годишна база, което е най-бавният темп на нарастване от началото на 2021 г., сочат данни на Бюрото по трудова статистика (BLS), публикувани в четвъртък и цитирани от Блумбърг.
За сравнение, два месеца по-рано годишният ръст на основната инфлация възлизаше на 3 на сто. Общият индекс на потребителските цени (CPI) е нараснал с 2,7 на сто спрямо ноември миналата година. Анкетирани от Ройтерс анализатори очакваха ръст от 3,1 на сто.
Бюрото отбелязва, че данните са събрани при затруднени условия заради продължилото спиране на дейността на федералните агенции, което е ограничило възможностите за събиране на пълния обем ценова информация през октомври и ноември. Поради това ведомството не е успяло да изчисли месечните изменения за редица ключови категории и по-широките показатели за инфлацията.
Според публикуваната информация основният индекс на потребителските цени е нараснал с 0,2 на сто за двата месеца до ноември. Ограничение на ценовия натиск е отчетено при хотелските услуги, развлеченията и облеклото, докато цените на обзавеждането за дома и продуктите за лична хигиена са се повишили.
Въпреки статистическите ограничения данните подсказват известно отслабване на инфлационния натиск, след като през по-голямата част от годината той се задържаше в относително тесен диапазон.
След публикуването на доклада фючърсите на борсовите индекси в САЩ отбелязаха ръст, докато доходността по държавните облигации и курсът на долара се понижиха.
Остава неясно дали новите данни ще окажат съществено влияние върху решенията на Управлението за федералния резерв (УФР). Миналата седмица централната банка понижи основните лихвени проценти за трети пореден път, с аргумент да ограничи риска от по-силно влошаване на пазара на труда, като в същото време в Комитета по откритите пазари продължават да съществуват разногласия относно бъдещия курс на паричната политика.
Икономисти твърдят, че тежестта от митата на президента Доналд Тръмп се отразява непропорционално върху домакинствата с по-ниски доходи, които имат малки или никакви спестявания и са претърпели по-бавен ръст на заплатите в сравнение с другите работници.
Тръмп, който спечели президентските избори през 2024 г. с обещания да овладее инфлацията, през последните седмици ту наричаше проблемите с достъпността „измама“, ту обвиняваше бившия президент Джо Байдън, но и обещаваше, че американците ще се възползват от неговата икономическа политика през следващата година, коментира Ройтерс.