От рамка към реално правоприлагане: как различните държави от ЕС прилагат Акта за цифровите услуги?

Прилагането на Законодателния акт на Европейския съюз за цифровите услуги (Digital Services Act - DSA) вече е в етап на практическо действие, а не на институционална подготовка. След като регламентът влезе в пълна сила на 17 февруари 2024 г., държавите членки насочиха усилията си от определяне на компетентни органи и приемане на национални правила към реален надзор, проверки, санкции и координация с Европейската комисия.
Моделът на прилагане е двустепенен. ЕК упражнява пряк надзор върху т.нар. много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки, които имат системно въздействие върху вътрешния пазар на ЕС. Националните координатори за цифрови услуги (Digital Services Coordinators - DSC) отговарят за прилагането на правилата спрямо останалите посредници, за разглеждане на жалби от потребители и за първоначалните проверки на национално ниво. Работата им се координира чрез Европейския съвет за цифрови услуги и чрез общата система за обмен на информация AGORA, която позволява комуникация в реално време между регулаторите.
Ирландия - центърът на европейския платформен надзор
Ирландия заема особено място в архитектурата на Акта за цифровите услуги, тъй като на нейна територия са разположени европейските централи на редица глобални технологични компании, сред които „Мета“ (Meta), „Гугъл“ (Google), „ТикТок“ (TikTok) и „Екс“ (X). Националният координатор - Комисия за съобщенията (Coimisiún na Meán), е сред най-натоварените регулатори в ЕС поради големия брой трансгранични случаи.
Ирландският подход поставя силен акцент върху механизма за „доверени сигналоподатели“ - неправителствени и обществени организации, чиито сигнали за незаконно съдържание платформите са длъжни да разглеждат с приоритет. Този инструмент се използва активно при случаи, свързани със защита на деца, онлайн насилие и сериозни нарушения, като целта е времето от сигнал до реакция да се съкрати максимално.
Франция - прозрачност, дезинформация и онлайн търговия
Франция подхожда към акта през призмата на защитата на обществения интерес и потребителите. Регулаторът - Орган за регулация на аудиовизуалните и цифровите комуникации (ARCOM), насочва значителна част от дейността си към прозрачността на алгоритмите, борбата с дезинформацията и практиките в онлайн търговията.
Френските власти са сред най-активните в ЕС при използването на новите правомощия срещу нелоялни интерфейсни практики, известни като „тъмни модели“ - дизайн решения, които подвеждат потребителите или ги подтикват към импулсивни действия. В рамките на общоевропейски процедури Франция участва активно и в разследвания срещу големи онлайн пазари заради рискове от продажба на опасни или незаконни стоки.
Германия - достъп до данни и научен контрол
Германия развива прилагането на акта с ясно изразен фокус върху достъпа на независими изследователи до данни на платформите. Водеща роля има Федералната мрежова агенция (Bundesnetzagentur), която работи по създаването на практически механизми за изпълнение на изискванията за предоставяне на данни за научни цели.
Федералната мрежова агенция е получила около 850 жалби от началото на дейността си в това си качество през май 2024 г. до края на миналата година, съобщи регулаторният орган със седалище в Бон в отговор на запитване на специализираното издание heise online. 
По данни на агенцията най-често постъпващите сигнали са свързани с трудна или неясна процедура за подаване на сигнали за незаконно съдържание, недостатъчно мотивирани решения за премахване или непремахване на съдържание, както и с ограничения върху акаунти, публикации и достъп до услуги. „Основните теми са свързани с удобството на каналите за сигнализиране, качеството на мотивите при решенията на платформите и ограниченията върху потребителски профили и съдържание“, посочва говорителка на агенцията.
Според германското правителство въвеждането на цифров паспорт на продукта може да изиграе ключова роля за по-ефективното прилагане на правилата за безопасност. Подобен инструмент би улеснил значително работата на контролните органи при проверките на продукти, предлагани чрез онлайн платформи.
България - координатор, жалби и наваксване на регулаторната рамка
В България ролята на координатор за цифрови услуги изпълнява Комисията за регулиране на съобщенията. За българските потребители Актът за цифровите услуги има пряко отражение чрез новите механизми за подаване на жалби и обжалване на решения на платформи - например при изтриване на съдържание или блокиране на профили без достатъчно мотиви.
През 2025 г. България беше сред държавите, срещу които Европейската комисия предприе действия заради непълно и забавено прилагане на регламента, включително по отношение на правомощията на координатора и липсата на национална санкционна рамка. Впоследствие страната финализира необходимите законодателни промени, с което премина към пълноценно участие в системата.
Когато подготовката изостава: процедури срещу държави членки
Европейската комисия демонстрира твърд подход и спрямо самите държави членки. През 2025 г. тя сезира Съда на Европейския съюз срещу Чехия, Испания, Кипър, Полша и Португалия заради липса на достатъчни правомощия на националните координатори или отсъствие на ефективни санкционни режими. Тези действия показаха, че формалното назначаване на орган не е достатъчно - от решаващо значение са реалните правомощия и работещите процедури.
От „мека“ регулация към санкции
Най-видимият знак, че Законодателният акт за цифровите услуги вече функционира като инструмент за правоприлагане, са конкретните производства и санкции на европейско ниво. Европейската комисия започна редица разследвания срещу големи платформи заради нарушения на задълженията за прозрачност, оценка и ограничаване на системни рискове, както и за защита на непълнолетните. През 2025 г. беше наложена и първата значителна глоба по акта - срещу „Екс“ (X) - което ясно показа, че регламентът разполага с реални инструменти. 
Комисията откри официално производство срещу „ТикТок" (TikTok) през февруари и април 2024 г. „АлиЕкспрес" (AliExpress) през март 2024 г. и „Мета" (Meta) през април и май 2024 г.
В средата на 2025 г. ЕК обяви, че китайският гигант за онлайн търговия на дребно "Тему" (Temu) нарушава законите на ЕС, като не прави достатъчно, за да се справи с продажбата на незаконни продукти в платформата за пазаруване. Данните са показали, че съществува висок риск потребителите в ЕС да се сблъскат с незаконни продукти на платформата. По-конкретно, анализът по метода на "тайно пазаруване", извършен от експерти на EK, установява, че потребителите, които пазаруват от "Тему", е много вероятно да намерят сред предлаганите продукти такива, които не отговарят на изискванията, като например детски играчки и дребна електроника.
ЕК започна производство срещу китайския концерн на 31 октомври 2024 г.  През септември 2024 г. германското правителство настоя ЕС да предприеме мерки срещу онлайн продажбата на стоки, които не отговарят на правилата на вътрешния пазар на Общността.
През февруари 2025 г. ЕК започна разследване и на китайската платформа за електронна търговия "Шейн" (Shein) за предполагаемо нарушаване на правилата на Европейския съюз за защита на потребителите.  
В средата на 2025 г. след оказан натиск от ЕК „АлиЕкспрес" (AliExpress), сайтът за електронна търговия, собственост на китайския гигант "Алибаба" (Alibaba), обеща да предприеме по-строги действия срещу продажбата на незаконни и потенциално опасни продукти, сред които лекарства и хранителни добавки. Потребителите ще могат по-лесно да докладват за подозрителни продукти, а платформата обеща да направи своите системи за реклама и препоръки по-прозрачни. ЕК започна за първи път разследване срещу платформата за електронна търговия след публикувани през март 2024 г. твърдения за разпространение на незаконно съдържание.
И така - към началото на 2026 г. прилагането на Акта за цифровите услуги в ЕС очертава различни национални профили - от държави с концентрация на технологични централи и силно трансгранично измерение, през такива с потребителски и пазарен фокус, до страни, които наваксват институционално и законодателно. Общият критерий за „готовност“ вече не е наличието на закон или определен координатор, а способността на системата да реагира бързо, да налага санкции и да постига проверими резултати в цифровата среда.