Със законопроекта за пазарите на криптоактиви в националното законодателство се въвеждат мерки за осигуряване на условия за прилагане на изискванията на регламенти на Европейския съюз относно пазарите на криптоактиви, информацията, придружаваща преводите на средства и прехвърлянията на определени криптоактиви, както и мерки, свързани с оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор.
Парламентът гласува на първо четене законопроекта в средата на май.
Според приетите разпоредби със закона се уреждат условията и реда за публичното предлагане на криптоактиви и допускането до търговия на платформа за търговия с криптоактиви, лицензирането и държавния надзор върху издателите на криптоактиви и доставчиците на услуги за криптоактиви. Посочено е, че с приемането на закона се цели осигуряването на защита на интересите на държателите на криптоактиви и на клиентите на доставчици на услуги за криптоактиви, както и обезпечаването на условия за развитие на прозрачен и ефективен пазар на криптоактиви. Предвижда се Комисията за финансов надзор (КФН) да осъществява надзор по спазване на изискванията на този закон и на актовете по прилагането им, с изключение на случаите, които са от изричната компетентност на Българската народна банка.
В свое изказване Мартин Димитров от "Продължаваме промяната-Демократична България" отбеляза, че в единия от предлаганите текстове се предвижда, когато липсват други ефективни средства за преустановяване на нарушенията на този закон и регламента на ЕС, с цел да се предотврати рискът от сериозно увреждане на интересите на клиентите или съдържателите на криптоактиви, КФН по предложение на заместник-председателя да може да взима решение, с което да разпорежда да бъде премахнато съдържание. "Давате възможност КФН да нареди на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщитетелни мрежи, да премахнат съдържание, да ограничават достъп до онлайн интерфейс или да показват изрично предупреждение на клиентите. Какво става тук, ако КФН злоупотреби с тези текстове", каза Димитров.
Георги Иванов от "Възраждане" каза, че също не са съгласни КФН да взима това решение еднолично и също няма да подкрепят подобна редакция. Иванов каза, че в редакцията на комисията е премахнат текстът, с който се регламентира съдебният контрол от Софийския районен съд.
В залата бе отхвърлена редакционна поправка, направена от Божидар Божанов от "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) за съдебен контрол при свалянето на сайтове и рекламата от онлайн платформите.
Мартин Димитров от ПП-ДБ каза, че тук е налице една доста неприятна ситуация, която може да доведе до цензура и показва различна практика на управляващото мнозинство, така както им е изгодно. В Закона за хазарта правят едно, в Закона за криптоактивите правят съвсем различно нещо. Въпросът е следният: "Защо махате съдебния контрол и давате право на КФН по свое усмотрение, по свое решение да отидат във всяка една фирма, което може да прерасне в цензура и да има много неприятни последствия и вреди." Димитров апелира за подкрепа на направената редакционна поправка при прегласуване и настоя за съдебен контрол в случаите, в които мобилните оператори могат да свалят съдържание и призова за принципни решения в полза на българското общество.
Делян Добрев от ГЕРБ-СДС отговори, че това са текстовете, предложени от Комисията за регулиране на съобщенията и от КФН. Това са действайщи текстове и действащи процедури по редица други закони т.е. те това го правят и сега. Когато имаш застраховател, който е измамник, КФН по същата процедура му сваля сайта и рекламата във фейсбук. Когато имаш финансов посредник, който е измамник, КФН по същата процедура му сваля сайта. Това са действащи текстове, ние не сме ги измислили, просто ги прилагаме и по отношение на криптовалутите, каза Добрев.
В крайна сметка мнозинството отхвърли редакционната поправка, направена от Божидар Божанов, за съдебен контрол на решенията на КФН за премахване на съдържание, с 66 гласа "за", 96 - "против" и 13 - "въздържал се".