Съветът на ЕС прие препоръки, одобряващи бюджетни разходи на България, съгласно Националния средносрочен фискално-структурен план


Съветът на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) днес прие препоръки, с които одобрява максималните бюджетни разходи на България, съгласно Националния средносрочен фискално-структурен план на страната. Това се посочва в прессъобщение на Съветът на ЕС, публикувано на страницата на институцията.
На 27 февруари 2025 г. България представи на Съвета и ЕК своя национален средносрочен фискален структурен план, изготвен от финансовото министерство.
Националният средносрочен фискално-структурен план на България обхваща периода 2025–2028 г. и представя фискална корекция за период от четири години.
Съгласно него средният ръст на нетните държавни разходи ще бъде 4,9 на сто на година през периода 2025 - 2028 г. Кумулативно нетните разходи ще нараснат с 21 на сто спрямо 2024 г.
Поет е и ангажимент в края на периода на корекция (2028 г.) структурно първично салдо (разликата между всички бюджетни приходи и разходите без да лихвите по заеми) да възлиза на дефицит от 1,8 на сто от БВП.
Ангажиментите за нетни разходи ще бъдат изпълнени главно чрез дискреционни мерки за увеличаване на приходите. Мерките за подобряване на спазването на данъчното законодателство и предотвратяване и противодействие на данъчните измами и укриването на данъци са сред основните елементи в подкрепа на фискалните цели.
Очаква се допълнителните мерки по отношение на приходите да доведат до увеличение на социалноосигурителните вноски, включително увеличаване на прага на максималния осигурителен доход и планирано увеличаване на осигурителния стаж.
Планът се позовава и на планирано увеличение на акцизите върху тютюна и тютюневите изделия.
Няма значителни мерки за консолидация от страна на разходите, като същевременно са планирани по-нататъшни увеличения в съответствие с последните тенденции.
В плана е заложен средният ръст на БВП на България за 2025-2028 г. да възлиза на 2,6 на сто годишно.
Ако се осъществи ангажиментът за нетните разходи, заложен в плана, и основните предположения, дългът на консолидирания държавен сектор, постепенно ще се увеличи през периода на корекция от 24,2 на сто през 2024 г. до 30,8 на сто от БВП в края на 2028 г.
В средносрочен план - 10 години след края на периода на корекция, това би могло да означава постепенно увеличение на дълга на консолидирания държавен сектор до 45,3 на сто от БВП през 2038 г.
Бюджетния дефицит трябва да бъде 3 на сто през 2025 г., след което да намалее леко до 2,9 на сто през 2026 г. – ниво, на което ще се задържи до 2028 г.
Освен това, до 2038 г. държавният дефицит няма да надвишава 3 на сто от БВП. Следователно, въз основа на политическите ангажименти в плана и макроикономическите допускания, предложената в плана схема на нетните разходи е в съответствие с изискването за дефицита, заложени в регламента на ЕС.
Планът описва политическите намерения относно реформи и инвестиции, насочени към справяне с основните предизвикателства, установени в контекста на Европейския семестър, по-специално специфичните за всяка държава препоръки, както и към общите приоритети на ЕС.
Той включва повече от 120 реформи и инвестиции, насочени към общите приоритети на ЕС, от които повече от 60 са финансово подкрепени от Механизма за възстановяване и устойчивост и 40 от еврофондовете на политиката на сближаване.
Националните средносрочни фискално-структурни планове, които страните членки представят на Съвета и на ЕК, са в центъра на новата рамка за икономическо управление на ЕС. Те целят гарантиране на низходяща корекция на държавните задължения и държавния дефицит и осигуряване на осъществяването на реформи и инвестиции в отговор на основните предизвикателства, установени в контекста на Европейския семестър, в отговор на общите приоритети на ЕС, уточняват от Съвета на ЕС.
Съгласно рамката за икономическо управление, която е в сила от края на април 2024 г., страните членки са помолени да представят национални средносрочни фискално-структурни планове, които са за период от 4 до 5 години.

Франкфурт на Майн

Индексите на европейските борси затвориха с повишение на фона на последния кръг преговори между САЩ и Иран

Водещите индекси на европейските фондови пазари затвориха предимно на положителна територия на фона на оптимизма около постигнатия напредък в преговорите...

Брюксел

Квропейския комисар по търговията Марош Шефчович ще проведе среща с китайския министър на търговията Ван Вънтао в Брюксел на 29 юни

Китайският министър на търговията Ван Вънтао ще посети Брюксел на 29 юни за среща с европейския комисар по търговията Марош...

Делхи

Пробив в „Тата Електроникс“ разкрива данни на ключови клиенти като "Епъл" и "Тесла", според специалисти по киберсигурност

Индийската компания „Тата Електроникс“ (Tata Electronics) съобщи днес, че е установила неотдавнашен инцидент, след като специалисти по киберсигурността заявиха, че...

Пекин

Роботи ще заменят всички 700 000 доставчици на китайската "ДжейДи" "рано или късно", заяви

Основателят и председател на борда на директорите на „ДжейДиДотКом“ (JD.com) Ричард Лиу заяви, че 700 000-те куриери на компанията рано...

Франкфурт

Настоящият инфлационният шок изглежда по-слаб от този през през 2021–2022 г., заяви президентът на ЕЦБ Кристин Лагард

Инфлационният шок, пред който е изправена еврозоната (на фона на последствията от конфликта между САЩ и Иран и затварянето на...

Чикаго

Американската фармацевтична компания „АбВи“ придобива „Аподжи Терапютикс“ за 10,9 млрд. долара

Американският фармацевтичен гигант „АбВи“ (AbbVie) обяви днес, че ще купи биотехнологичната компания „Аподжи Терапютикс“ (Apogee Therapeutics) за 10,9 милиарда долара...