Пет държави, включително България, все още не са представили националния средносрочен фискално-структурен план пред Европейската комисия (ЕК), като и петте са се договорили с ЕК да сторят това на по-късен етап. Това става известно от есенния пакет на европейския семестър, представен днес от ЕК. Това е първият есенен пакет след реформата на новата рамка за икономическо управление на Европейския съюз (ЕС), която влезе в сила през април 2024 г.
Съгласно новата рамка всички държави членки включват в средносрочните си фискални планове реформи и инвестиции, насочени към общите приоритети на ЕС и предизвикателствата, посочени в специфичните за всяка държава препоръки в контекста на европейския семестър. Сред тях са зеленият и цифровият преход, социалната и икономическата устойчивост, енергийната сигурност и изграждането на отбранителни способности.
Средносрочните планове са в основата на новата рамка за икономическо управление. Интегрирането на фискалните, инвестиционните цели и тези в сферата на реформите в един средносрочен план създава последователен и рационализиран процес, посочват от ЕК.
Комисията е приключила оценката си на 21 от 22-те представени плана, пише в официалното съобщение.
Към момента на представяне на есенния пакет Комисията все още не е получила пет средносрочни плана (от Австрия, Белгия, България, Германия и Литва), се посочва в разяснителен документ към официалното съобщение. Комисията се е споразумяла със съответните държави членки за по-късно представяне на плановете, което е предвидено като възможност в регламента.
Причините за отлагането са свързани с политическия и изборния цикъл, за да се гарантира както национална ангажираност, така и високо качество на плановете, пише в разяснението.
За България, Белгия, Австрия и Литва отлаганията са били поискани поради предстоящото формиране на правителство след последните избори. Представянето на плана на Германия е било отложено поради предстоящите избори, посочват от ЕК.
Новите правителства трябва да представят своите планове възможно най-скоро след встъпването си в длъжност, а Комисията ще публикува оценката си след това, допълват от Брюксел.
На база оценката си ЕК е преценила, че 20 от 21-те плана отговарят на изискванията на новата рамка и определят надежден фискален план, за да се гарантира, че равнището на дълга на съответните държави членки устойчиво ще се понижава или ще се поддържа на разумни нива. Това се отнася за следните държави членки: Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Ирландия, Гърция, Италия, Латвия, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция.
За тези страни Комисията препоръчва на Съвета да одобри плана за нетните разходи, включен в тези планове. В случая с Нидерландия Комисията предложи Съветът да препоръча план за нетните разходи в съответствие с техническата информация, която Комисията предаде през юни, пише в съобщението.
Комисията все още оценява средносрочния план на Унгария.
За пет от 20-те средносрочни плана, които са оценени положително от Комисията, планът за нетните разходи се основава на удължаване на периода на корекция от четири на седем години.
Удължаването е подкрепено от набор от ангажименти за реформи и инвестиции, включени в плановете. И в петте случая Комисията оценява, че мерките, включени в плановете, отговарят на критериите за обосноваване на удължаването. Това се отнася за средносрочните планове на Финландия, Франция, Италия, Испания и Румъния.
ЕК е направила оценка и на проектите на бюджетни планове за 2025 г., представени от 17 държави членки от еврозоната, и е проверила дали те представляват подходящи първи стъпки за изпълнение на съответните средносрочни планове.
Смята се, че осем държави членки от еврозоната спазват фискалните препоръки, седем не ги спазват напълно, една не ги спазва, а една е в риск да не ги спази.
В настоящия есенен пакет са представени и препоръките на ЕК за многогодишни планове за нетните разходи с цел коригиране на прекомерния дефицит за осемте държави-членки (Белгия, Франция, Унгария, Италия, Малта, Полша, Румъния и Словакия), които понастоящем подлежат на процедура по прекомерен дефицит.
За повечето от тези държави членки планове за корекции се основават на плановете за нетните разходи, които държавите членки са определили в своите средносрочни планове. Това е в съответствие със силния акцент, който се поставя върху националната отговорност за фискалните ангажименти съгласно новата рамка за икономическо управление.
Пакетът включва и доклад по член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз за Австрия и Финландия, в който се оценява съответствието на тези държави членки с критерия за дефицита.
Австрия докладва за планиран дефицит над референтната стойност от 3 процента от БВП през 2024 г., а прогнозата на Комисията не предвижда намаление под референтната стойност от 3 процента от БВП през 2025 г. или 2026 г. при допускане за непромяна на политиката.
Поради това Комисията ще обмисли да предложи на Съвета да установи, че в Австрия съществува прекомерен дефицит. Австрийските власти изразиха намерението си да предприемат необходимите действия, за да намалят дефицита под 3 процента през 2025 г. Комисията е готова да оцени новите мерки веднага след като бъдат официално договорени от правителството и достатъчно подробно описани.
В случая с Финландия, която също докладва за планиран дефицит над 3 процента от БВП за 2024 г., Комисията не възнамерява да предложи откриване на процедура при прекомерен дефицит, тъй като вече не се предвижда дефицитът да надхвърли референтната стойност още от 2025 г. без допълнителни политически мерки.