Пет са сигналите за корупция по европрограмите в годините между 2021 и 2023 г., съобщи Сметната палата след направен одит

Едва пет сигнала за корупция с евросредства са подадени в институциите между 2021 и 2023 г. Две глоби са наложени на лица, ангажирани с управлението им. Това съобщиха от Сметната палата във връзка с направен одит за ефективността на мерките за предотвратяване и противодействие на корупцията при изразходване и управление на средствата от европейските фондове за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2023 година. 
С пари от европейските фондове у нас се финансират 13 програми през програмния период 2021-2027 г., като предвидените средства за тях са в размер на близо 13 млрд. евро. Наличието на корупционни практики би изложило на риск изпълнението им, уточняват от одитиращия орган.
Според Сметната палата България има Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията, но организацията на управлението на този процес на национално ниво не е адекватна. 
Най-съществените разпознати проблеми при одита от Сметната палата са липсата на ясни правила; лошата координация между институциите; проблемите при оценката на риска; отсъствието на правила за високите постове; подаването на сигнали и последствията от тях; неизпълнените мерки; липсата на достатъчно прозрачност и осъществяването на формален контрол. 
От институцията заключват, че към януари 2025 г. в България няма ефективен стратегически документ, в който да са определени визията, целите на националните политики за превенция и противодействие на корупцията в дългосрочен план, с адекватни мерки и дейности и ясно определени отговорни органи за изпълнение и наблюдение. Това не осигурява възможност за оценка на степента на изпълнение на целите, предприемане на навременни коригиращи действия и извършване на последващи промени на националната политика в областта на корупцията и е предпоставка за намаляване на общественото доверие в институциите, както и за получаване на негативни оценки от международни органи и организации.
От Палатата споделят още и резултатите от проведено социологическо проучване, поръчано от одитиращата институция. Допитването показва, че служителите във ведомствата и бенефициентите се страхуват да сигнализират за злоупотреби с власт за лична изгода, защото не се чувстват защитени и нямат доверие в институциите. 
Одитът на Сметната палата обхваща девет органа на изпълнителната власт, в чиито администрации са управляващите органи на финансираните чрез Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ) програми. Одитираните организации са Министерският съвет и осем министерства - на иновациите и растежа, на труда и социалната политика, на околната среда и водите, на регионалното развитие и благоустройството, на транспорта и съобщенията, на образованието и науката, на вътрешните работи и на земеделието и храните.