Най-големите енергийни компании в света са напът да отчетат поредно тримесечие на рекордни печалби, подхранени от рекордните маржове за рафиниране. Разполагащи с изобилие от пари, големите петролни компании сега трябва да начертаят курс за бъдещ растеж в свят, дълбоко изменен от кризата в Близкия изток, отбелязва анализ на Ройтерс.
Паричните резерви на големите петролни компании тази година се увеличиха значително. Петте най-големи западни петролни компании - Би Пи (BP), "Шеврон" (Chevron), "ЕксънМобил" (Exxon Mobil), "Шел" (Shell) и "ТоталЕнержи" (TotalEnergies), се очаква да отчетат обща печалба за третото тримесечие от около 53 милиарда долара, според оценките на "Ар Би Си Кепитъл маркетс" (RBC Capital Markets), което е увеличение спрямо 48 милиарда долара през второто тримесечие и повече от двойно по-голямо от печалбата през същия период на миналата година.
Въпреки това, от началото на войната в Иран в края на февруари, големите петролни компании реагират като цяло предпазливо на тази неочаквана печалба, насочвайки милиарди към намаляване на дълговете си, вместо към големи нови инвестиции. Очаква се общият дълг на сектора да намалее до 150 млрд. долара през третото тримесечие спрямо 200 млрд. долара през първото тримесечие, според прогнозите на Групата на Лондонската фондова борса (LSEG).
Този подход имаше смисъл в първите месеци на конфликта, когато енергийните пазари отчитаха силни колебания при всяка новина, а инвеститорите до голяма степен приемаха прогнозата на американския президент Доналд Тръмп, че войната ще бъде краткотрайна.
Седем месеца по-късно секторът се сблъсква с една съвсем различна реалност.
Това, което започна като конфронтация между САЩ, Израел и Иран, се превърна в продължителен регионален конфликт с ниска интензивност, характеризиращ се с атаки срещу енергийната инфраструктура, рафинериите и морските транспортни коридори. Много от последствията за световните енергийни пазари – включително по-висока премия за геополитически риск, променени вериги на доставки и засилен енергиен национализъм, вероятно ще продължат дълго и след края на военните действия.
Това променя сметките за сектор, който взема инвестиционни решения за милиарди долари за десетилетия напред.
Златна ера за рафиниращите компании
Първият въпрос е какво крие бъдещето за рафинериите.
Скокът в печалбите на сектора за третото тримесечие се дължеше предимно на рекордните маржове при рафинирането, като натискът бе особено силен на пазара на дизелово гориво.
Сред големите компании най-много ще спечели "ЕксънМобил" благодарение на рафиниращият си капацитет от около 4 милиона барела на ден - най-големият сред големите компании.
Бумът в рафинирането представлява забележителна промяна за сегмент от индустрията, който много мениджъри считаха за бизнес с нисък приоритет. През изминалото десетилетие големите компании намалиха присъствието си в рафинирането на фона на опасения относно въглеродните емисии, слабата рентабилност и несигурното дългосрочно търсене на горива.
Дали кризата в Близкия Изток ще промени това? Не напълно.
Компаниите вероятно няма да строят нови рафинерии в Европа или Северна Америка, предвид предизвикателната икономическа среда. Инвестициите в нови производствени мощности в Азия или Африка обаче станаха значително по-привлекателни, особено когато са свързани с дългосрочни договори за доставка и закупуване.
Все пак остават опасения относно дългосрочните перспективи за търсенето на гориво, особено в Азия, където ръстът на електромобилите е експлозивен на фона на скока в цените на бензина и дизела.
Премия за местоположение
Конфликтът също така разкри необходимостта купувачите да диверсифицират доставките си.
В продължение на десетилетия потребителите, рафинериите и производителите организираха инвестициите си около достъпа до най-евтините и най-големи находища на петрол и газ, като често се отнасяха към енергийната сигурност като към второстепенен фактор.
Този баланс сега се променя. Купувачите, разтърсени от продължили с месеци прекъсвания в доставките, са все по-склонни да плащат "премия" за надеждни доставки, докато производителите преоценяват значението на географската диверсификация.
За международните петролни компании това засилва аргументите за насочване на капитал към нови производствени региони като Атлантическия басейн, Африка и Азия, вместо да се концентрират инвестициите в Близкия изток.
Поради това компаниите започват да ускоряват разработването на съществуващите петролни и газови полета, като същевременно увеличават разходите за проучване в страни като Намибия, Бразилия, Ангола и Венецуела.
Следователно конкуренцията за ресурси извън Близкия Изток вероятно ще се засили. Предизвикателството ще бъде да се гарантира, че новите проекти ще останат рентабилни в условията на вероятно много по-ниски цени в бъдеще – дори и при положение, че в момента фирмите се сблъскват с нарастващи разходи за сондажни платформи, оборудване и квалифицирана работна ръка. През последните години големите петролни компании се стремяха към средни разходи на прага на рентабилност от около 40 долара за барел за новите проекти, но тази цифра вероятно ще се повиши през следващите години поради инфлационния натиск.
Промяна в търговските потоци
И не на последно място, конфликтът преобразува глобалните търговски потоци.
Тъй като азиатските купувачи все по-често се снабдяват със суров петрол и втечнен природен газ от Атлантическия басейн, времето за пътуване се е удвоило в сравнение с традиционните маршрути през Близкия изток, което вдига таксите на танкерите до рекордни нива, тъй като веригите за доставки се удължават. Това, което първоначално изглеждаше като временно приспособяване, все повече се превръща в структурна характеристика на глобалните енергийни пазари.
За компаниите с голям обем на търговията, включително „Шел“ и Би Пи, по-дългите вериги на доставки биха могли да оправдаят по-големи инвестиции в танкери, съоръжения за съхранение и търговска инфраструктура. Това би могло да се превърне във важен източник на приходи извън производството на петрол и газ.
Изчаквателният подход вече не работи
Секторът вече не може да си позволи просто да задържа парите си.
Засега инвеститорите все още приветстват по-високите доходи под формата на дивиденти и обратно изкупуване на акции, но с течение на времето големите петролни компании ще трябва да представят ясна визия за това, как ще се справят в тази променена среда.
Победителите през следващото десетилетие няма да бъдат енергийните компании, които просто се възползват от днешните неочаквани печалби. Това ще бъдат онези, които са ги използвали, за да се подготвят за един свят с по-висок геополитически риск, по-дълги вериги на доставки и глобален натиск за енергийна сигурност.