Математик откри рядка осмостенна фигура

Учен е открил странна нова осмостенна фигура, при която всяка стена допира всички останали, пише сп. "Ню сайънтист". 
За целта той е използвал набор от прости целочислени координати.
Математиците могат да дефинират абстрактни модели, описващи кои върхове, ръбове и стени трябва да се свързват. Да се установи дали тези правила в действителност могат да бъдат превърнати в обект в триизмерното пространство, без частите да се пресичат там, където не би трябвало, може да бъде изключително трудно.
Руслан Мижаев, независим изследовател и инженер-проектант, е създал геометрична реализация на полиедър (многостен) от род 3 - по същество повърхнина с три отвора, съставен от осем плоски деветоъгълни стени. Той има 24 върха и 36 ръба, като във всеки връх се срещат по три стени.
"Имаме осем плоски, многоъгълни стени, като всяка от тях граничи с останалите седем по дължината на ръба. Заедно те образуват затворена повърхност с три дръжки", казва Мижаев.
В топологията - науката, изучаваща свойствата на фигурите, които не могат да бъдат променени чрез разтягане, усукване или стискане, дръжката е по същество отвор или тунел през повърхност. Например, поничката има една дръжка.
Това прави обекта наподобяващ тетраедър и по-известния многостен на Силаси, които също имат съседни помежду си стени. В дизайна на Мижаев обаче някои двойки стени споделят два ръба, вместо точно един.
Руслан Мижаев разказва, че е попаднал на това свойство случайно, а не като го е търсил целенасочено, докато е експериментирал с многостени в софтуер за компютърно проектиране (CAD). Самата структура не е напълно нова - Мижаев я описва за първи път през 2020 г.
Новата разработка обаче задава целочислени координати на всичките 24 върха, както и уравнения, позволяващи на други математици да проверят формата.
Откритието е интересно, но трябва да се разглежда като част от по-голям пъзел, а не като нещо напълно ново, казва Ларс Шеве от Университета на Единбург, Великобритания. "Това е по-скоро малка част, която ни липсваше досега", казва той. 
Причината, поради която е толкова трудно да се създават подобни фигури, е, че не съществува надежден начин за това.
Един подход, например, включва изписването на огромен набор от уравнения, но той бързо може да стане практически невъзможен за решаване, отбелязва Шеве.
Вместо това изследователите често разчитат на компютърни търсения, геометрична интуиция или дори физически модели. Мижаев е използвал ЧатДжиПиТи (ChatGPT), за да си помогне с някои изчисления за проверка и да напише скриптове на Python за новата версия на фигурата си. Той обаче отбелязва, че оригиналната фигура е разработена през 2020 г., преди да започне да използва ЧатДжиПиТи, отбелязва изданието "Ню сайънтист".