Положителни тенденции в банковия сектор в страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа отчита регионално проучване на ЕИБ


Банките в Централна, Източна и Югоизточна Европа (ЦИЮИЕ) отчитат подобряващи се тенденции. Търсенето на кредит продължава да бъде солидно, най-вече от страна на частния сектор, същевременно финансиращите институции се настройват към леко подобрение в предлагането на кредит след период на свиване. Този извод се съдържа в традиционното проучване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за състоянието на банковото кредитиране в региона на ЦИЮИЕ през втората половина на 2025 година. Изследването се провежда два пъти годишно и покрива 12 международни банкови групи и 65 местни подразделения на самостоятелни местни банки. Заедно те представляват над половината от банковите активи в страните от региона. Актуалните данни бяха представени днес официално на Форума за Централна и Източна Европа 2026 във Виена. Те бяха изпратени и до редакцията на БТА. 
Апетитът за предоставяне на кредити на малките и средни предприятия (МСП) и на потребителски заеми се очаква да нарасне, за сметка на предоставяне на финансиране на големите компании и на ипотеки, сочи още проучването. 
Подобно растящо доверие при предлагането на кредити би могло да помогне за намаляване на разликата между търсенето и предлагането, наблюдавано през последните години поради силното търсене на кредити и по-ограниченото им предлагане, разясняват авторите на доклада. 
Изследването на банковото кредитиране в ЦИЮИЕ показва, че две трети от анкетираните трансгранични банкови групи възнамеряват да пристъпят към разширяване на своите операции. 
Потенциалът на пазара в региона на ЦИЮИЕ е признат за значим. По-голямата част от проучваните банки го оценяват като голям, най-вече за страни като Чехия, Румъния и Словакия, или за средно голям, каквито се оценяват възможностите за растеж в страните от Западните Балкани. 
Рентабилността в Централна, Източна и Югоизточна Европа остава висока, съотнесена спрямо цялостните банкови операции на групово ниво. Тук се отличават резултатите на банковите подразделения в Босна и Херцеговина, България, Чехия, Унгария, Косово и Република Северна Македония. 
„Тези резултати подчертават много положителни кредитни тенденции пред банките с операции в региона на Централна и Югоизточна Европа, благоприятствани и от силното представяне на световния и европейски банкови сектор. Отделни фактори обаче - вътрешни и международни и по-специално в областта на регулациите, продължават да оказват натиск върху условията за предлагане на кредити в региона", казва Дебора Револтела, главен икономист на ЕИБ. 
Докладът разкрива още, че трансграничните банкови групи в региона и на местните им подразделения имат свободен достъп до финансов ресурс, с перспектива за допълнително разширяване. Подобна положителна оценка се подкрепя от нарастващата депозитна маса – на физически лица и на частния сектор, в добавка с открития достъп до финансовия ресурс на международни финансови институции.
Качеството на кредитните портфейли продължава да се подобрява през предходните 6 месеца с отчитания спад на необслужваните кредити, според друго наблюдение в доклада. Подобрението е най-забележимо при сегмента на дребно и при корпоративния сектор. На фона на споменатото положително развитие, банките все пак остават предпазливи за следващите 6 месеца в очакване на възможно влошаване на качеството на своите портфейли. 
Относно настроенията на частния сектор в страните от ЦИЮИЕ докладът засича умерено покачващ се апетит за инвестиции в посока увеличаване на капацитета и иновациите. Търговският шок (предвид състоянието, в което се намира системата на международна търговия, бел. авт.) засяга дейността на компаниите от ЦИЮИЕ (тя е пречка пред търговията за 34 процента от фирмите в региона), но делът на по-силно засегнатите компании остава под равнището за ЕС и САЩ, съответно 48 и 77 процента. 
Неразгърнат остава и потенциалът за цифровизация в региона на ЦИЮИЕ, като едва 44 процента от фирмите са внедрили множество авангардни технологии спрямо 50 процента за ЕС и САЩ. 
Проучването показва още, че компаниите в региона стават все по-чувствителни към дължащите се на климатичните промени рискове. Над 90 процента от тях са предприели вече действия за намаляване на въглеродния си отпечатък.