Преди влизането на България в еврозоната: пазарът на недвижими имоти се успокоява, но цените остават на рекордни нива, коментират експерти

Пазарът на недвижими имоти в България е по-спокоен, отколкото се очакваше само месец преди присъединяването към еврозоната, заяви Полина Стойкова, изпълнителен директор и съсобственик на "Българиан Пропъртис" (Bulgarian Properties), по време на форума Real Estate Business Forum, организиран от Imoti.net, част от Investor Media Group.
Събитието в Интер експо център събра експерти, инвеститори, строители, архитекти и анализатори, за да обсъдят ключовите тенденции в сектора на недвижимите имоти.
Еуфорията и покупката "на килограм" останаха в първото полугодие, до решението за влизане в еврозоната, посочи Стойкова. По думите ѝ пазарът се охлажда, като данните за третото тримесечие показват, че цените на имотите в София са нараснали с близо 500 евро за година – от малко над 1800 евро през 2024 г. до 2310 евро за квадратен метър сега. 
Светят може би някакви червени лампи, че колкото и да е атрактивно кредитирането, тези кредити трябва да се връщат и в общи линии хората изчакват, обобщи Полина Стойкова. Тя изтъкна, че предлагането не се е повишило, защото всички изчакват до влизането в еврозоната и, по думите ѝ, тази тенденция ще се запази в следващите два месеца и половина, а ако се пускат имоти за продажба, то предлагането става с 20-30 процента завишение за проба.
 Ана Медарова, основател и управител на "АНИ-БО Недвижими имоти", посочи, че пазарът на недвижими имоти в България през 2025 година е бил белязан от страхове от неизвестните при влизането ни в еврозоната. Много от клиентите с лични спестявания останаха колебливи по отношение на взимането на решение и много прецизни по отношение на цената на имотите, коментира тя. По-прагматично настроените клиенти са решили да запазят спестяванията си в банките в очакване на промените през 2026 г и така спестяванията в банките нараснаха до рекордните 95 милиарда лева, отбеляза тя и допълни, че този пазар е отсял клиентите с по-ниски доходи.
по-високодоходните домакинства са използвали момента, за да се преместят в по-големи жилища – три- и четиристайни апартаменти в затворени комплекси или къщи край София, въпреки че предлагането е ограничено. Тази година активни участници на пазара са били българите в чужбина. За доста от клиентите си тя отчита забавяне на намеренията за сделки за следващите години, изчаквайки да видят какво ще се случи на пазара на имоти в България.
Лилия Филипова, създател и управител на агенция за недвижими имоти "Май Пропъртис БГ", посочи, че пандемията е изиграла сериозна роля на пазара на недвижими имоти, като изтъкна, че компанията е работила предимно с млади хора, препоръчани клиенти, които обаче не са били наясно какви са разходите при закупването на едно жилище.
В рамките на форума бе посочено, че за десет години цените на жилищата в България са се увеличили с близо 150 процента, а в София - с над 180 на сто, според данните на Националния статистически институт (НСИ). За същия период инфлацията е около 40–50 на сто, а средната работна заплата е нараснала със 180 на сто. На този фон цените на жилищата в България са ускорили ръста си през третото тримесечие, а сделките с имоти през този период са на най-високото си равнище от 2007 г. досега.
Заместник-председателят на Националния статистически институт д-р Свилен Колев представи актуалните икономически тенденции, които ще предопределят развитието на цените на сделките с недвижими имоти след влизането на страна в еврозоната, сред които са високият ръст на икономика. Той изтъкна, че по прогнози тази тенденция се очаква да продължи и в следващите поне 2-3 години, като ръстът ще е над средния за региона и еврозоната и ЕС като цяло. България е сред страните в ЕС с висок ръст на средната заплата, който за София е около 12 на сто по последни данни, а ръстът на цените на имоти през второто тримесечие е около 15,5 на сто. Както заплатите, така и цените растат повече от инфлация, поясни Колев. Друг фактор, който е важен за предстоящите тенденции на пазара на недвижими имоти, е продължаващата от 2024 г. тенденция на ръст на брутната добавена стойност в строителството, което е предпоставка за предлагане и за активна строителна дейност въпреки високите разходи в строителство, свързани и с цената на труд и инфлацията.
Той добави, че България ще влезе в еврозоната с ниски лихви по ипотеките – между 2,5 на сто и 3 на сто, което ще продължи да стимулира търсенето. Важни фактори за пазара ще бъдат данъчната политика, ръстът на доходите и кредитните условия, както и разработването на дългосрочна жилищна стратегия, която да обхване достъпността и реалните пазарни стойности на имотите. Тя трябва да надхвърли санирането и да включва и анализ на това дали жилищата в страна продължават да са подценени или са надценени, посочи заместник-председателят на НСИ.
Марко Варга, директор и партньор в "Авижън Янг" (Avison Young), разказа, че Хърватия е преминала през три цикъла на пазара на недвижими имоти през последните 20 години. Имахме най-големия цикъл на растеж от 2002 г. до 2009 г., когато например в Загреб годишно се строяха нови 9000 жилища на година, а в момента този брой е към 3000, уточни Варга. Този период е бил прекъснат от голямата финансова криза и тогава цените на недвижимите имоти и обемът на строителството бележат спад, а възстановяването започва през 2016. От тогава досега Хърватия е в цикъл на повишение на цените на недвижимите имоти и те са нараснали с 60 процента за тези 9 години. Ефектът върху пазара на имоти оказва и ковид кризата и влизането на Хърватия в еврозоната и Шенген на една и съща дата. Това е едно от най-значимите събития в хърватската история, което спомогна за премахването на валутния риск за международните инвеститори, както и за частните инвеститори и улесни пътуванията, каза Марко Варга. Той отбеляза и високите темпове на растеж на БВП на страната и обобщи, че всичко това води до увеличаване на привлекателността на недвижимите имоти в Хърватия както като инвестиция, така и като начин за спасяване на активите.