Преговорите за глобален договор за пластмасата се провалиха, вниманието се насочва към "намали – използвай повторно – рециклирай"

Преговорите в Женева за глобален договор за ограничаване на замърсяването с пластмаса приключиха без резултат и вниманието отново се насочи към познатия подход "намали – използвай повторно – рециклирай". Въпросът е доколко тези усилия са успешни, отбелязва в свой анализ Асошиейтед прес.
Всяка година в света се произвеждат над 400 милиона тона нова пластмаса, като според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) до 2040 г. количеството може да нарасне с още 70 процента, ако не бъдат предприети съществени промени. Огромна част от тази пластмаса завършва на сметищата или директно в природата. Освен замърсяването, пластмасите – които се произвеждат почти изцяло от изкопаеми горива – допринасят значително за изменението на климата. През 2019 г. те са генерирали 3,4 на сто от глобалните емисии на парникови газове, или 1,8 милиарда тона, показват данни на ООН.
Рециклирането досега не е показало ефективност. Само около 6 процента от произведената пластмаса в света се рециклира, сочат данните на ОИСР. Причината е в различния химичен състав на отделните видове пластмаси, които не могат да бъдат преработвани заедно. Това изисква скъпо и времеемко сортиране, което до голяма степен се извършва ръчно. Допълнително затруднение е фактът, че пластмасата е материал, създаден така, че трудно да бъде рециклиран – със своите различни цветове, полимери и между 16 000 и 17 000 химикала, използвани при производството. За разлика от хартията, картона, метала и стъклото, които се рециклират в значително по-големи обеми, пластмасата остава далеч назад.
Дори на битово ниво разделното събиране се оказва проблемно. Една твърда пластмасова бутилка за перилен препарат и една тънка найлонова торбичка, например, не могат да бъдат преработени заедно.
Индустрията твърди, че новите разработки в материалознанието позволяват вграждането на повече рециклирана пластмаса в нови продукти и правят опаковките по-лесни за обработка. Според представители на сектора е необходим "комплексен подход", включващ модернизация на съоръженията за рециклиране, подобрено сортиране и улесняване на потребителите. Проблемът е, че зависимостта от потребителите за правилно разделяне е несигурна, а местните власти често се колебаят да инвестират в скъпа инфраструктура, ако няма достатъчно пазар за вторичната суровина. На много места липсват съоръжения за преработка, а там, където ги има, те също замърсяват въздуха, водата и почвата подобно на фабриките за първична пластмаса.
Освен това механичното рециклиране почти винаги изисква примесване с нова пластмаса, тъй като употребяваната е по-слаба и не може да бъде използвана многократно. В процеса често се добавят химикали и се отделят микрочастици в околната среда. Експертите подчертават, че рециклирането не може да реши проблема в мащаб, а реалната цел трябва да бъде ограничаване на производството и употребата на пластмаса. В тази връзка Калифорния заведе дело срещу петролната компания "Ексон Мобил" (Exxon Mobil), обвинявайки я, че е подвеждала обществото относно възможностите на пластмасовото рециклиране.
Алтернативен път е повторната употреба. Това означава създаване на опаковки и продукти, които могат да се използват многократно – например контейнери за пълнене или по-устойчиви пликове, които могат да се мият и използват отново. Така се удължава животът на продукта и се намаляват отпадъците. Специалистите обаче предупреждават, че повторната употреба не е подходяща за всички категории, особено при храни и напитки, заради риска от микропластмаси.
Редизайнът на пластмасата също се смята за ключова стъпка. Това включва използване на единен материал вместо комбинации, отпечатване на етикети директно върху опаковката вместо залепени отделни етикети или опростяване на конструкциите, за да бъдат по-лесни за преработка.
Разработват се и алтернативи на пластмасата от устойчиви и дори регенеративни материали, като например водорасли. Засега тези решения са в ранен етап и не са приложени в широк мащаб.
Заключението на експертите е, че въпреки известния напредък в рециклирането, повторната употреба и редизайна на пластмасата, единственият реален начин за ограничаване на замърсяването и вредите за здравето и околната среда е намаляването на производството и потреблението. Все повече държави и екологични организации настояват именно за това, въпреки съпротивата на големите производители на изкопаеми горива и пластмаса.