Приблизително 1,7 милиарда души живеят в райони, където добивите на култури намаляват поради предизвикана от човека деградация на земята – повсеместна, но често криза, която подкопава селскостопанската производителност и застрашава екосистемите в световен мащаб. Това показва последният доклад за състоянието на прехраната и земеделието (SOFA) на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), представен днес по време на събитие в централата ѝ в Рим, пише ФАО на официалната си страница.
Докладът подчертава, че деградацията на земята не е само екологичен проблем, а фактор, който пряко засяга селскостопанската продуктивност, поминъка в селските райони и продоволствената сигурност.
SOFA 2025 предлага най-задълбочения досега анализ на това как човешката дейност води до влошаване на почвените ресурси, идентифицира глобалните "горещи точки" на уязвимост и изследва връзките между деградацията, бедността, глада и недохранването.
Въз основа на най-новите световни данни за разпределението, размера на фермите и производството на култури, докладът очертава практически възможности за интегрирани устойчиви практики за земеползване и управление, наред с адаптирани политики. Тези мерки целят да предотвратят, намалят и обърнат деградацията на земята, като същевременно подобрят производството на храни и препитанието на земеделските производители.
"За да се възползваме от тези възможности, трябва да действаме решително. Устойчивото управление на земите изисква благоприятна среда, която подкрепя дългосрочните инвестиции, иновациите и стопанисването", пише генералният директор на ФАО Ку Донгю в предговора към доклада.
Въздействието на деградацията на земята
ФАО определя деградацията на земята като дългосрочен спад в способността на земята да предоставя основни екосистемни функции и услуги.
Деградацията на земята рядко произтича от една-единствена причина. Тя обикновено е резултат от комбинация от фактори. Те включват природни двигатели, като ерозия на почвата и засоляване, и предизвикани от човека такива, които са все по-доминиращи. Дейности като обезлесяване, прекомерна паша и неустойчиви практики за отглеждане на култури и напояване сега са сред водещите фактори. Предвид дълбокото ѝ въздействие върху селскостопанската производителност, докладът се фокусира специално върху деградацията на земята, предизвикана от човека.
За да се измери това, докладът прилага подход, базиран на дълга, като сравнява текущите стойности на три ключови показателя - органичен въглерод в почвата, ерозия на почвата и вода в почвата - с условия, които биха съществували без човешка дейност в естествено състояние. Тези данни се обработват чрез модел на машинно обучение, който интегрира екологичните и социално-икономическите фактори на промяната, за да се оцени изходното състояние на земята при липса на човешка намеса.
Докладът изчислява, че 1,7 милиарда души живеят в региони, където добивите от култури са средно с 10 процента по-ниски заради човешка намеса в природните процеси. Сред тях има 47 милиона деца под петгодишна възраст, страдащи от забавяне на растежа. Най-силно засегнати са азиатските държави, както поради натрупаната степен на деградация, така и заради високата гъстота на населението.
Докладът предлага и положителен сценарий – обръщането само на 10 процента от деградиралите обработваеми земи чрез устойчиви практики като сеитбообращение, покривни култури и защита на почвеното биоразнообразие би могло да възстанови достатъчно производствен капацитет за изхранването на допълнителни 154 милиона души годишно.
Тези мерки не само подобряват продоволствената сигурност, но и намаляват натиска върху природните екосистеми и подпомагат изграждането на по-устойчиви агрохранителни системи.
За да се постигне това, SOFA 2025 призовава за интегрирани стратегии за земеползване и политически интервенции - включително регулаторни мерки като контрол върху обезлесяването, програми, основани на стимули, и механизми за кръстосано спазване, които свързват субсидиите с екологичните резултати.
Деградацията на земята засяга ферми от всякакъв размер. Докладът обаче подчертава, че политиките трябва да бъдат съобразени със структурата на фермите, тъй като дребните стопани са изправени пред различни финансови ограничения в сравнение с по-големите ферми, които управляват по-голямата част от земята и имат по-голям капацитет за мащабно прилагане. Политиките, съобразени със специфичното разпределение на фермите в отделните страни и свързаните с него предизвикателства и възможности, намаляват деградацията на земята, като стимулират устойчиви земеделски практики и възпират обезлесяването и прекомерната паша.