Присъединяването на България към еврозоната е кулминацията в процеса ѝ на сближаване и нова фаза на икономическо развитие, посочва доклад

Присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г. бележи кулминацията на дълъг път на сближаване (конвергенция, бел. авт.) и началото на нова фаза на икономическа интеграция и възможности. Страната влиза в еврозоната като постоянно развиваща се икономика, която е намалила разликата в доходите с ЕС, с укрепени макроикономически основи и подобрен профил на суверенния си риск. Това пише авторът на доклада на „Колиърс“ (Colliers) за България “Отвъд икономиката на недвижимите имоти” Гжегож Шилевич, ръководител на отдела „Икономически и пазарни анализи“, в съобщение на компанията, получено в БТА.
Макроикономистът започва своето наблюдение за страната с ретроспекция на изминатия път от България, припомняйки ролята на валутния борд за стабилизиране на публичните ѝ финанси, влизането във Валутно-курсовия механизъм 2 (ERM II) и в Банковия съюз през 2020 година. 
Гжегож Шилевич продължава в експозето си с отчетените резултати по време на референтния период от май 2023 година до май 2025 година, когато българският лев не показва отклонения от централния курс, инфлацията е средно 2,7 процента спрямо референтна стойност от 2,8 на сто, дефицитът за 2024 г. е 3 процента от БВП, а дългът - 24,1 процента от БВП, далеч под прага от 60 процента и сред най-ниските в ЕС. 
„В резултат на това страната изпълни всички задължителни критерии от Маастрихт за ценова стабилност, публични финанси, стабилност на валутния курс и дългосрочни лихвени проценти,“ пише макроикономистът. 
Макар да остава най-бедната държава членка по водещи показатели, Гжегож Шилевич посочва, че България постига забележителен напредък в реалната си конвергенция през почти двете десетилетия членство в ЕС. 
„БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност в абсолютно изражение вече надхвърля 34 000 щатски долара, което показва как икономиката е преминала от периферия с ниски доходи към развиваща се държава членка на ЕС със средни доходи, с дълбока интеграция в европейските вериги за създаване на стойност,“ заключва той.
Изчисленията на „Колиърс“ за България показват, че ръстът на реалния БВП през 2025 година е с 3,1 процента (спрямо 3,4 процента към 2024 година) и очаквания за 3 процента повишение през 2026 година. Като основни двигатели се изтъкват вътрешното потребление и насърчените частни инвестиции от усвояването на европейските средства и членството в еврозоната, в условията на рекордно ниска безработица, смятат макроикономистите на „Колиърс“. 
Гжегож Шилевич продължава своя анализ с ефекта от приемането на еврото в България върху суверенния кредитен рейтинг на България. Авторът на доклада смята, че решението за еврото е причината за повишаване на суверенния рейтинг, което пък отразява подобрената кредитоспособност и институционално закотвяне на България, припомняйки последните рейтингови отсъждания за страната от „Ес енд Пи Глоубъл Рейтингс“ (S&P Global Ratings), „Фич“ (Fitch) и „Скоуп Рейтингс“ (Scope Ratings).
На този фон докладът продължава с посочване на очакваните ползи и възможности пред България, а именно по-ниски трансакционни разходи; засилени инвестиционни потоци; намалени разходи по заемите както за частния сектор, така и за суверена; подсилване на търговията и туризма; финансова стабилност и интеграция. 
Според „Колиърс“ приключилият процес на цялостна интеграция на България в еврозоната в момент, когато ролята й в регионалните вериги за създаване на стойност и износа на услуги постепенно се разширява, създава благоприятни перспективи пред сектора на търговските недвижими имоти. Съгласно анализа на Шилевич по-ниският риск за суверенния и банковия сектор, финансирането в евро и подобрените условия на ликвидност би трябвало да свият доходността с течение на времето, да помогнат за стесняване на рисковата премия спрямо конкурентите от Централна и Източна Европа, които вече са в еврозоната и да разширят инвеститорската база за офис, логистични и търговски активи.
Авторът на доклада се спира и върху темата за обществените нагласи и подкрепа за еврото в България, както и оттеглянето на редовния кабинет след антиправителствени протести през есента на 2025 година, което оттегляне, пише авторът, не повлиява на календара по присъединяване на България към еврозоната.  
„Въпреки официалния оптимизъм, проучванията показват смесени обществени настроения. Проучването на "Евробарометър" от юни 2025 г. установи, че 53 процента от българите са против еврото и 45 процента са „за“,“ пише Гжегож Шилевич и добавя, че подобно на други страни, приели еврото, тревогите на българите са съсредоточени върху ценовите ефекти и закръглянето на цените във възходяща посока. 
„Присъединяването към еврозоната е повече от техническа промяна на валутата. То представлява пълната интеграция на България в ядрото на икономическото и паричното управление на ЕС. Ходът би трябвало да засили политическата дисциплина, да затвърди инфлационните очаквания и да направи икономиката по-привлекателна за дългосрочни преки чуждестранни инвестиции, като същевременно увеличи отговорността за справяне с оставащите структурни предизвикателства, включително демография, производителност и управление,“ пише Гжегож Шилевич в заключителната част на доклада „Цялостната интеграция на България в ЕС“.
В заключение макроикономистът на „Колиърс“ за Централна и Източна Европа смята, че пред България се открива възможност за ускоряване на реалното си сближаване и да намали по-голямата част от оставащата разлика в жизнения стандарт спрямо средния за ЕС през следващото десетилетие, стига обаче членството на страната в еврозоната да е съпроводено с продължаващи реформи и ефективно използване на средствата от ЕС.