Притеснително е разпределението на културите на обработваемата площ у нас - 85,5 процента са заети от зърнено-житни и само 10,7 процента от останалите култури

През последните години обработваемата земя в България не се е изменила съществено като площ. Това, което е притеснително, е разпределението на културите, които се отглеждат, върху тази относително постоянна територия. 85,5 процента са заети от зърнено-житни култури – пшеница, царевица и слънчоглед, и само 10,7 процента от останалите култури. Според нас това е една от причините в България трудно да се намират български зеленчуци, плодове, картофи. В тази връзка нашата цел е да върнем родното производство в границите, в които е било преди. Това каза председателят на Селскостопанска академия (ССА) проф. дн инж. Мартин Банов по време на традиционния годишен семинар на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), който се провежда днес в Казанлък. Темата на форума е "Състояние, проблеми и перспективи пред селското стопанство през призмата на поземлените отношения".
Като друга причина за този проблем, той изтъкна липсата на работна ръка, защото всички култури в тези 10,7 процента изискват по-малко механизация и повече работна ръка. 
Що се отнася до решението, проф. Банов сподели, че вижда две стъпки – агроекологично райониране на територията на страната и да се разработи ведомствен кадастър на земеделската територия.
"Агроекологичното райониране е изключително важно, тъй като е на базата на изучаване на индивидуалните особености в изискванията на земеделските култури към баланса в характеристиките на агроекологичните елементи на земеделските земи. На тази база се изработва методика за относителна оценка", обясни председателят на ССА. Той допълни, че новото и съвременното е, че получените крайни резултати ще бъдат представени в среда на географско-информационна система.
Проф. Банов припомни, че подобно агроекологичното райониране е правено в България, но е представено в мащаб 1:600 000 или 1:400 000, което е твърде дребен мащаб, за да е полезен в съвременното земеделие, което се характеризира с прецизност и устойчивост. "Нашата цел е да преминем към агроекологичното райониране, което да бъде характерно на ниво землище, кадастрален парцел, земеделски парцел, за да може земеделският стопанин да придобие представа за възможностите на терена, които има, така че да е най-подходящ за използване за съответната култура", подчерта той.
Председателят на ССА изрази мнение, че така ще бъдат избегнати аномалии, като тези с отглеждането на лавандула в Североизточна България, което се отразява на качеството на продукцията и нейното количество, "Колегите, които пристъпиха към такива дейности, изглеждащи на пръв поглед икономически изгодни, разбраха, че това не е достатъчно ефективно", посочи проф. Банов.
Той представи пилотен проект как според ССА би трябвало да изглежда една такава разработка, свързана с конкретно землище – първо се прави почвена карта, следва категоризация спрямо бонитетната скала (10 категории за пригодността на земите). Така се определя за какви култури са пригодни имотите.