Голямото количество праскови, което постъпва за преработка, затруднява приемането на продукцията. Според производители обаче организацията при изкупуването не е била достатъчно добра за очакваните количества и добрата реколта.
„От нас се очаква да създадем продукция, с която да захраним завода, а от завода да я изкупят“, каза пред БТА Младен Илиев, който отглежда 45 декара праскови.
По думите му, ако продукцията не бъде обрана навреме, загубите са за земеделците. „Ако всичко се струпа тук накуп, те не могат да преработят и загубата е за тях. Най-вероятно по някое време ще спре изкупуването на праскови и загубата ще остане за земеделците, които са се трудили цяла година“, каза той.
Илиев посочи, че тази година има добра реколта, но проблем остава нейната реализация. По думите му той е създал градината си преди четири години, когато условията са били различни.
Пред БТА Венцислав Темелков, дългогодишен производител от село Струпец и представител на Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ – Сливен, каза, че проблемът е свързан преди всичко с организацията. Според него преди години е имало пунктове за изкупуване на продукцията, докато сега такива липсват.
Темелков каза, че вчера е имало среща с ръководството на „Фрукто“ и е било обещано да бъде поставен втори кантар.
„Обещаха да сложат втори кантар. Няма. Само основи и вижте докъде е опашката. Всичко е до организация“, коментира той.
„В България има производство, няма кой да го изкупи“, подчертаха производители и поставиха въпроса за себестойността на българската продукция спрямо гръцката. По думите им себестойността на гръцките праскови е по-ниска, което създава допълнителен натиск върху българските производители.
Според Темелков не е основателно да се твърди, че преработвателното предприятие не е било информирано за очакваните количества праскови. Той постави и въпроса за изкупната цена, която според него през последните 25 години се е променяла незначително – между 60 и 80 стотинки, докато разходите за производство са се увеличили значително.
„В момента е 37 евроцента. Ние работим под себестойност. Надницата скочи, нафтата се вдигна, препаратите се вдигнаха, всичко се вдигна, а цената продължава да е същата“, каза Темелков.
По думите му цената на прасковите не се е променяла съществено в продължение на десетилетия, докато разходите на производителите са нараснали. Темелков посочи, че директорът на „Фрукто“ е имал около 500 декара прасковени градини, както и черешови насаждения край Струпец, но вече се е отказал от тях.
По думите му трябва да се търсят решения, подобни на практиките в други европейски страни, така че производството и реализацията да бъдат по-добре организирани.
Николай Котов, един от големите производители на праскови, също коментира пред БТА проблемите с реализацията на продукцията. При свръхпроизводство възниква проблем с реализацията, който най-бързо би се решил, ако част от насажденията бъдат изкоренени.
Други производители подчертаха, че ще изрежат индустриалните сортове праскови, които са за компоти и най-вероятно ще оставят само десертните.
Пред БТА оперативният директор на „Фрукто“ – Сливен, Ивайло Петров каза, че днес приемането на праскови върви значително по-добре. „Приели сме 100 тона за първите два часа. Изкупуването на праскови е голямо, но стоката е много. Надяваме се днес нещата да се нормализират, а другата седмица да понамалее, за да не се случват такива натрупвания на хора“, каза той.
Петров посочи, че количествата тази година са рекордни за предприятието. По думите му досега дневните доставки са били между 100 и 150 тона, а в отделни случаи са достигали 200 тона, докато сега са около 350–360 тона дневно.
„Представете си само в амбалаж колко е. Можем да преработим по 200 тона, какъв е смисълът да изкупим повече“, каза Петров.
По думите му предприятието работи на две смени, като в момента дори поддържането на този режим е трудно заради големите количества продукция. Той изрази надежда, че днес ситуацията ще се нормализира, а през следващата седмица количествата ще намалеят.
По повод критиките за изкупната цена Петров посочи, че тя се определя от пазара.
„Това са пазарни цени. Ние продаваме на общия пазар с конкурентите и купуваме на една пазарна цена“, каза той.
На въпрос какво може да се направи за производителите, които обмислят изкореняване на насажденията, Петров отговори, че предприятието трябва да работи на пазарни цени. По думите му, ако плаща по-висока цена и работи на загуба, може да се стигне до прекратяване на дейността.
Петров съобщи, че се изгражда фундамент за втори кантар, който се очаква да бъде готов до средата на следващата седмица. Според него това ще подобри организацията на приемането.
Производителите обаче настояват, че проблемът не е само в количеството, а и в организацията на изкупуването, липсата на достатъчно пунктове и цената. Те предупреждават, че при невъзможност продукцията да бъде реализирана навреме загубите ще останат за тях, въпреки че тази година реколтата е добра.