Проект за изменение на Закона за енергия от възобновяеми източници ще финализира транспонирането на европейските директиви RED II и RED III

В Народното събрание е внесен проект за изменение и допълнение на Закона за енергия от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Законопроектът е разработен за постигане на пълно съответствие на българското с европейското законодателство при транспонирането на европейската Директива (ЕС) 2023/2413 (RED III) по отношение на насърчаването на ВЕИ, съобщиха за БТА от пресцентъра на Министерството на енергетиката.
Предложените изменения в закона са част от мерките, предприети след поредната наказателна процедура срещу България, образувана през 2025 г. от Европейската комисия във връзка с пълното транспониране на директивата. С Решение от 22 януари 2026 г. Съдът на ЕС осъди България по друга процедура за нарушение, свързана с транспонирането на предходна директива, отнасяща се за ВЕИ - 2018/2001 (RED II),  уточняват от пресцентъра на МЕ.
Законодателството по отношение на енергийните общности и домакинствата производители на енергия за собствени нужди не е довършено, коментира пред БТА Петко Ковачев, експерт по енергийни политики. Според него се наблюдава колизия между процеса на стартиране на крупни инвестиции в зелена енергия и липсата на реална децентрализация при внедряването на ВЕИ системи.  Българският Закон за енергия от възобновяеми източници досега формално е хармонизиран с европейските директиви RED II и  RED III, но голямото предизвикателство остава практическото приложение, особено по отношение на административните процедури и различните подходи на електроразпределителните дружества, смята инж. Недко Пашамов, оторизиран дистрибутор за България на Eco Green Energy, експерт в областта на фотоволтаичните системи, автор на книгата „Въведение във фотоволтаиката“, член на Българската фотоволтаична асоциация. 
Със законопроекта се цели завършване на транспонирането на Директива (ЕС) 2023/2413 в българското законодателство, крайният срок за което беше на 21.05.2025 г., се посочва в мотивите към проекта. RED II и  RED III са ключови европейски директиви, които определят стратегическата рамка за ускоряване на прехода към чиста енергия в ЕС. RED II е вторият вариант на европейската директива за насърчаване на ВЕИ (Renewable Energy Directive – RED). Сред основните цели в нея са увеличаване на дела на възобновяемите източници във всички сфери - електроенергия, отопление и охлаждане, транспорт. В Директива 2018/2001 (RED II) се залага достигане на 32 процента дял на ВЕИ в общото енергийно потребление до 2030 г. В RED III тази цел е надхвърлена, поставяйки амбициозната рамка от 42.5 на сто задължителен дял на ВЕИ до 2030 г., с програма максимум от 45 процента.  Основен момент в третата директива са ускорени разрешителни процедури за проекти с ВЕИ. 
Внесеният законопроект на Министерството на енергетиката е одобрен на заседание на Министерския съвет на 28 януари 2026 г., уточнява пресцентърът на МЕ. В мотивите, съпровождащи проекта за изменения в ЗЕВИ, се посочва, че промените са свързани с улесняване използването на споразумения за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, развитие на зони за ускорено внедряване на ВЕИ, стимулиране на децентрализирани системи за производство и съхранение на електрическа енергия. 
Много от досегашните промени в България, свързани с прилагането на директивите RED II и  RED III, са само „де юре“, на практика част от текстовете остават формални, смята инж. Недко Пашамов. Той има дългогодишен опит в проектиране и изграждане на фотоволтаични системи в цялата страна, с над 200 реализирани фотоволтаични проекта в България, Северна Македония и Швейцария.  След комуникация и с трите ЕРП-та у нас, инж. Пашамов е категоричен, че всяко от електроразпределителните дружества има различни изисквания и подходи при процедурите за присъединяване на фотоволтаични системи. Напоследък се забелязва изключително трудна комуникация с ЕРП-та по тези въпроси, допълва специалистът по соларни системи. 
В европейските директиви се говори за улеснена процедура за инсталиране на домашни системи, както и за фирмени до 5 мегавата за собствено потребление, но в България това често е неизпълнимо на практика, обяснява инж. Пашамов. По думите му процедурите около съгласуване и присъединяване на подобни фотоволтаични системи остават проточени във времето, независимо от препоръчителните срокове в директивите и интерпретацията им в българските закони. При самата реализация се срещат много трудности, главно от административен характер, допълва специалистът. „Най-сериозните затруднения са свързани с координацията между основните участници в сектора – КЕВР, БЕХ, ЕСО и електроразпределителните дружества. Въпреки че всяка институция действа в рамките на своите правомощия, липсата на синхронизация често води до забавяне на проекти и неяснота за инвеститорите и потребителите“, смята инж. Недко Пашамов. Според него забавянето на ВЕИ проекти означава по-бавен преход към по-евтина и устойчива енергия, както и по-голяма зависимост от конвенционалните енергийни източници. Именно в директивата RED III се поставя силен акцент върху съкратените срокове за разрешителни и по-лесно изграждане на малки и децентрализирани ВЕИ, обяснява соларният специалист. Той очаква следващите законодателни промени да доведат до ясни процедури и предвидима среда за инвеститори и потребители. 
Като пример за пренебрегване на политиката на децентрализация в сектора на ВЕИ, инж. Пашамов посочва резултатите от Инвестиция 2 (C4.I2) „Подкрепа за енергия от възобновяеми източници за домакинствата“ по Националния план за възстановяване и устойчивост. Според соларния експерт е необяснимо намалението на проектите и финансирането по програмата. Първоначално заложената сума за безвъзмездно финансиране по тази инвестиция е била 71,5 млн. евро, посочват от пресцентъра на МЕ. При преговорите по НПУ впоследствие са предоговорени крайните цели и бюджетът на процедура 2 е намален на 11,3 млн. евро, според данни от министерството. От пресцентъра уточняват, че това е направено „с оглед отразяване на актуалния напредък по изпълнение на инвестицията“. Общо сключените договори по инвестицията са 1513, като към началото на февруари са изпълнени 1411 от тях. Разплатени са  средства по 1 172 проектни предложения на стойност 8 239 692.57 евро безвъзмездна финансова помощ, а в процес на проверка са 236 финансово-технически отчета на проекти, информират от пресцентъра на МЕ.
Известната инвестиция 2 с подкрепа за енергия от ВЕИ за домакинствата е един от тези проекти, които можем да наречем провал, заяви пред БТА Петко Ковачев. Според него намаляването на броя на домакинствата от над 10 000, както е заложено в началото,  до 1500 в края на проекта, е само единият от проблемите. Тази програма,  колкото и да е добра като замисъл, показва слабата подготовка или липсата на капацитет в Министерството на енергетиката за такъв тип проекти, смята енергийният експерт. Той препоръчва Министерството да преразгледа собствената си структура, защото подобен тип проекти в бъдеще ще стават все повече.  Уточнява, че става дума за работа с много на брой малки проекти, докато министерството има опит с големи инвестиционни проекти.  Ако МЕ не отговори адекватно с капацитет, с бързина на изпълнение, с качество на документите, това не само ще откаже хората, но ще торпилира развитието на зелената енергия в България, коментира Петко Ковачев. Според него процесите около транспониране на законодателството за възобновяема енергия показва колизия между въвеждане на големи ВЕИ проекти и липсата на децентрализация. 
Едно от най-жалките неща при внедряването на зелената енергия в България е, че допуснахме проекти за фотоволтаици или за вятърна енергия да влизат директно в сблъсък с територии, които са ценни от гледна точка на околната среда или по отношение на друга икономическа дейност, коментира Петко Ковачев. В зелената енергетика навлязоха инвестиции, които не бих нарекъл „бели“, ако вървим по скалата  бяло-сиво-черно относно бизнеса, смята енергийният експерт. Според Ковачев българското общество трябва да се опита да намери баланса и границата между ускорено развитие на зелената енергия и опазването на природата. Ако тръгнем да  увреждаме допълнително природата заради зелена енергия, това не би било добре, прогнозира Петко Ковачев. Той смята, че е необходимо по-прецизно и правилно транспониране на европейските директиви, вместо да се залагат проблеми в бързането да се приемат закони, за да се избегнат наказателни процедури за забавяне. 
С решение на Съда на ЕС от 22 януари 2026 г.  България е осъдена да заплати еднократна сума в размер на 1,5 млн. евро. Санкцията е по дело във връзка с процедура за нарушение за неуведомяване за мерките за пълно транспониране на Директивата 2018/2001  (RED II). В решението е предвидена и периодична имуществена санкция от 9000 евро на ден, ако неизпълнението на задълженията продължава. От министерския пресцентър уточняват, че България е уведомила ЕК за изцяло транспонираните изисквания на директивата и би следвало да отпадне основанието за периодична имуществена санкция.
Предприетите действия за цялостно транспониране включват промени в Закона за енергия от възобновяеми източници.  От страна на КЕВР е приета методика за изчисляване на количествата произведена, разпределена за потребление и продадена електрическа енергия за обектите на активните клиенти, на гражданските енергийни общности, на потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и на общностите за възобновяема енергия. 
Интересът към използване на фотоволтаици през последните години се увеличава значително, а и цените на системите вече са приемливи за българските потребители, смята инж. Пашамов. Според него включването на ВЕИ към жилища и малки фирмени обекти се спъва от ненужни административни пречки в случаите на продажба на излишна енергия. Все още практически неизпълним остава вариантът „продаващ потребител на енергия“, тъй като схемата за net metering не действа, допълва специалистът по фотоволтаици. Подкрепят се, за съжаление,  големите проекти,  а не се стимулира точно тази децентрализирана мярка при внедряване на ВЕИ, твърди инж. Недко Пашамов.
В Интегрирания план „Енергетика и климат“ е определена национална цел за постигане на 34,9 процента дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г., посочва пресцентърът на МЕ. Тази цел включва  49,34 процента дял на ВЕИ в сектор електрическа енергия, 44.01 на сто – в сектор топлинна и енергия за охлаждане и 29,93 процента в транспорта.   Последните налични статистически данни показват, че през 2024 г. България е постигнала 23,21 процента дял енергия от ВЕИ в брутното крайно потребление, което е с 0,65 на сто по-висок дял от предвидения за годината в Интегрирания план, според информация от МЕ. Дългосрочните цели по плана предвиждат този дял да достигне 45,55 процента през 2035 г. и 60,13 на сто през 2040 г.
Приетата през 2023 г. Директива (ЕС) 2023/2413 RED III  надгражда RED (II Директива (ЕС) 2018/2001). Тя поставя значително по-амбициозни цели за увеличаване дела на възобновяемата енергия като част от инструментите на Европейския зелен пакт и пакета Fit for 55 („Подготвени за 55“). Прилагането на Директивата в българското законодателство е свързано с транспониране на разпоредбите в редица закони – за устройство на територията, за опазване на околната среда, за биологичното разнообразие, за енергетиката, за енергия от възобновяеми източници, за културното наследство и др. 
 
СЛЕДЕТЕ РУБРИКАТА "ЕС право БГ"